Отдавна се каня да пусна тази импровизирана дегустация, а сега с наближаване на новия летен сезон съм се затъжила още повече за къмпинга.
Да дегустираш вина е забавно, но да го правиш лятото на къмпинга е незабравимо.
Като аматьор-дегустатор на плажа, освен насладата от морето, слънцето и приятелската компания, имаш и свободата да определяш сам правилата.
Започнахме от бяло чилийско вино в един прекрасен следобед. Напоследък има много сериозна тенденция за търсене на алтернативи на корковите тапи. Коркът е скъп, а и всяка година големи количества бутилки се изхвърлят заради развалени тапи. Совиньон Блан на Санта Рехина, както впрочем и двете им червени – Мерло и Каберне – се предлагат с винтова капачка. За виното от масов клас това е идеално решение.
Совиньон Блан беше приятно – леко, свежо и хладно под слънцето. Опитахме и Шардоне, но то не се предлага на бг-пазара и няма да ви измъчвам.
Двете червени вина ни допаднаха с аромата си, особено Мерлото, чиито нос е изключително интензивен в първия момент, но бързо изчезва. Кабернето в този клас е приемливо, малко по-стабилно, въпреки че не предизвиква към силни емоции.
Портал Реал предоставя двойка малко по-скъпи червени вина. Мерлото ни изненада приятно с аромата си на зрели тъмни плодове, а Каберне Совиньон определено ни накара да съжаляваме, че трябва да продължим чак на другия ден. След като опитахме по шест вина и ни свършиха дори и солетите, нямаше как.
Следващата двойка е Сан Франциско де Мостазал. Тези вина са на неочаквано добро ниво и според мен са идеални и за подарък, заради интересните си „дрехи” от грубо зебло – готови опаковани. Каберне Совиньон Резерва е обемно и фино, а Мерло Резерва е с много зрял, омаен аромат.
Изобщо, вината от Чили, както и от Аржентина са много по-ароматни – със сладко, зряло ухание, което радва сетивата и увеличава насладата. Напълно се уверихме в това, когато – вървейки нагоре по „класовете” вино – опитахме Пабло Неруда.
Мерло Гран Резервадо Пабло Неруда е с прекрасен, сложен букет от зрели аромати – касис, шоколад и незаменимия лакриц, със зрели танини и приятен финал. Каберне Гран Резервадо Пабло Неруда е наистина отличително вино, балансирано, ароматно, обемно, с правилните танини.
Радал Карменере на Серхио Траверсо Радал е сред най-добрите от сорта си, който е типичен за Чили, макар и пренесен някога от Бордо (както повечето сортове в Новия Свят) и много прилича на Мерло. Оттенъците на лакриц, смесени с аромати на зрели черни плодове усложняват възприемането му за несвикналия вкус, но виното има класа и нямаше как да не ни хареса.
И накрая, черешката на нашата торта – Acrux Cuvee на Sutil. Това един чудесен винен купаж – изключително елегантен, с плътно тяло и възхитителен аромат. Цената му е височка, но със сигурност си струва, а на нас като дегустатори ни достави голямо удоволствие и беше идеален завършек на чилийската ни серия.
(5 гласа, средно 3,20 от 5)>
Loading ...
(4,53 от 5)
5 comments ↓
здраво фенове ,здраво Еми.много добра идеа да презентираш твоите визуални,тактилни и рецепторни емоции от докосването с хубавият алкохол с още по хубава конпния и обстановка.с хубавото вино е като с хубава жена или кола или телевизор и т.н. ,като свикнеш с тази потребност си аддикиран завинаги,и понеже за вино говориш,бих казал че след като си имала възможност да дегустираш класно вино,по на нататък като копуваш от магазина или поръчваш в ресторанта ,не се интересуваш от цената ,хубавото вино струва доста повече от нискокачественният …хмммм оцет.напоследък много се смея /не на глас разбира се/ когато примерно говоря с мои родственници от в България или приятели,и понеже вече и там има доста и разнообразен алкохол,хората започват да се учат да го консумират,но поне за сега ..понякога се смея като комуникираме по тоя въпрос..примерно казват аххххх вчера пих много хубаво италиянско вино..па ония ден някакво много хубаво чилййско,а в магазина има и аргентиснко утре ще купя един ботъл,ааааа па миналата седмица пих испанско вино мноого хубаво…но когато говорят за Бг/вина всичко е на мястото си..примерно ..вчера пих едно много хубаво каберне сувинион 2006 от вини сливен,цвят ,аромат па така и така идеално за с дивеч,или пък онзи ден пих едно добро шардоне 2008 от разград ..ее малко стипчиво май рано са го брали не беше или не бе измита добре бъчвата ,не беше добра ферментацията …и така нанататък.моите поздрвления Еми за тази начална стъпка,ако си помняш преди време ти пожелах да си първият БГ/мастер оф уайн ..дано..а доколкото за презентираните вина,не съм ги опитвал но от новият свят има хубави винарии специялно Чили, Аргентина и Уругвай ..бразилия също прави някави усилия но нямат още хубави класни вина..наздраве
здравей Еми,
с удоволствие следя блога ти и много харесвам нещата, които пишеш. описанието на винената дегустация направо ме върна в лятото. много хубаво. благодаря ти.
p.s. само едно малко уточнение – това, което описваш като лакриц, най-вероятно е liquorice (произнася се ликъриш, нелогично е знам…англичани, какво да ги правиш) това е тъмен и дълбок аромат характерен за много зрели танини. не може да се сравни с нищо познато в България. ликъришите са едни традиционни детски английски и разкошни бонбонки. правят се от цвекло и са черни на цвят. ако ти се намира път към Лондон, отбий се в Waifrose за няколко пакетчета.
mozhe i da se proiznasia lakrici (fin) ili lakrids(dan) a inache e Glycyrrhiza glabra ,angliskata lakrica e verno Liquorice ili Pimpinella + zahar.
Много харесвам и се радвам на блога Ви. Някак е като бяла лястовица.А снимките са прекрасни, особено в този студ навън.
Нещо дребно- давайте реколтата, независимо че е приятелска дегустацията
по въпроса за ликъриш или там както решите да го произнасяте…на български растението се нарича сладник (да, от него приготвят съответните бонбонки много популярни в скандинавските страни). ако имате кашлица, точно това ви трябва от билковата аптека (добавете и босилек, мащерка и мента) А се нарича сладник, защото е сладко на вкус. Ако си правите чай със сладник, няма нужда да добавяте мед или захар.
Има много растения, които си имат старо българско име и прабаба ви сигурно е ползвала, но напоследък всички много се запалиха по чуждоезичните еквиваленти. Няколко, които ми хрумват веднага, защото скоро съм ги засичала по ресторантски менюта:
силантро=кориандър
финокио=резене
джинджър=джинджифил или исиот
бейби грах = млад грах
гарбанзо=нахут
кароб=рожков
Но то всъщност съдържанието на ресторантските менюта си е цяла отделна тема.
(сигурно на някой ще му направи впечатление че имам сумати мнения за няколко часа – днес спах цял ден и сега чакам да ми стане време да си лягам)
You must log in to post a comment.