Адрес: гр. Созопол, в стария град на ул. Милет 34, тел. 088 870 93 72
Ресторантът съществува от 6 години и собствениците са родом от града. Ориентирали са се към френска, авангардна кухня.
Сервитьорът, който е и салонен управител - Тихомир - е много усмихнат и наблюдателен. Още на 5-тата минута разкри, че ще пиша за тях, въпреки че всячески се държах като турист, който уж снима гледки.
Вечеряхме на празника на града и той веднага ни разказа легендата за Св. Марина, която е патрон на Созопол. Информира ни също, че двамата с готвача смятат до края на годината да направят кетъринг фирма в София.
Стилът му на общуване е фамилиарен и непринуден, и ако не си фен, това не е твоето място.
Ресторантът е разделен на три нива. Интериорът е приятен, средиземноморски: камъчета нахвърляни по масата, мидички висят тук-там, свещи. Музиката е ориенталска, тип Буда бар, а гледката е към централния плаж. Перфектно място за романтични вечери.
Менюто е на раздели: безмесни, риба, свинско, пилешко, телешко и агнешко. Секцията безмесни е интересна, за радост на вегетарианците.
Чашите за вода, които носят са със скреж по тях. В жегите идва доста освежаващо.
Панирани маслинки върху тарама хайвер, сервирани в чинийка от мида.
Салатата от печени чушки включва, по принцип, още моцарела, маслини, аншоа и пресен босилек. Този ден бяха решили да я променят и да сложат вместо босилека печени орехи, и комбинацията на мен не ми хареса.
Филе от калкан върху Венере ризото с пяна от пармезан.
Домашните шоколадови бонбони с гъши дроб имаха странен дъх на хладилник, който не изключвам да е бил от гъшия дроб. Освен това бяха стояли в хладилник до преди да ни ги сервират, а бонбоните трябва да могат да стоят на стайна температура.
Мястото е интересно и има стил, ако си в Созопол и търсиш арт ресторант, си заслужава да се посети.
Въпреки че вечеря за двама излиза около 100 лв. с бутилка вино, наплива е голям и резервацията е задължителна.










1 comment so far ↓
Урания го помня освен заради странното име, и поради факта че като го отвориха беше сигурно първия ресторант в Созопол който предлагаше нещо различно от кюфтета,кебапчета и цаца.
Въпреки това кухнята им през първите четири години беше с доста променливо качество, и граничеше от пълен възторг от моя страна, до мисълта че са опропастили хубавото заведение .
Въпреки това Урания си беше глътка свеж въздух сред останалите кръчми, и обслужването винаги е било на ниво.
Последния път като бях в Созопол/2005 г./, предпочетох едно друго симпатично заведение, по уединено и с подобна кухня, но с по-кратко и добре изпълнено меню. Намираше се от другата страна на стария град, до Паликари и срещу хотел Диаманти с поглед към Бургаския залив.
Leave a Comment