Адрес: Piazza Eleonora Duse n.4
20122 Milano
phone: +39 02 80688201, +39 02 80688287
Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.
Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.
За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.
Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.
Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.
Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.
Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.
От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.
Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.
Ентрекот с артишок, пържена салвия и кубчета panizza. От снимката се вижда качеството и изпичането на телешкото. Нещата, които приличат на кокали, всъщност са артишок отрязан наполовина. А panizza е полента, приготвена от нахутено брашно.
Black Cod (вид треска), шафранов сос, червено вино и Йерусалимски артишок. Вино е украсата на чинията.
А това е най-ефектният им десерт. Сфера от шоколад с крем-кафе, сладолед и шоколадова подложка. Още се чудя как постигат сферата да е твърда отвън, а вътре да е пълна с течен крем.
Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.
За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.








(7 гласа, средно 3,86 от 5)

6 comments ↓
Спектрално наплюскване ще да е било :Р
честна дума, наслаждавах се на всяка хапка там.
Незнам колко си се наслаждавала на храната,но аз как се наслаждавах докато четях…
))
сферата се прави,като се „потопи“ шоколада в течен азот….външната обвивка замръзва, вътрешността остава течна…
Дааа….. Вълнуващо преживяване…Благородна (каква друга) завист…
Ама нали съм педант, не мога да се сдържа за една (несъществена) забележка – нито „ентрекот“, нито „ентракот“ (от предходните бележки за Асадо) е правилно. Думата е френска и твърде отдавна е навлязла в български като „антрекот“ (като най-близко звучене на френското произношение)
Както коментирах в един друг пост, ми се струва странно представянето в този блог на ресторанти извън България, не само защото е малко вероятно някой четящ тук да ги посети, но и защото ресторантите в чужбина, в които ти би отишла, са несъпоставими с българските. Аз съм живял дълго време извън България и съм пътувал доста и… нека си сложим ръка на сърцето, у нас няма такива ресторанти. Chefs може да е най-добрият ресторант в София, вероятно и в България, но нека не се залъгваме че той е на нивото на западните/източните такива. В тоя смисъл да се коментират добри чужди ресторанти на едно място с нашите ми се струва малко нечестно.
Между другото, следващия път, когато отидеш в Милано, ти препоръчвам да пробваш Osteria La Risacca. Това е любимият ми рибен ресторант. Няма Michelin звезди, но ходят само италиянци е адски вкусно.
Все пак, както се казва, това да са ни проблемите
You must log in to post a comment.