Адрес: Piazza Eleonora Duse n.4
20122 Milano
phone: +39 02 80688201, +39 02 80688287

Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.

Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.

За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.

Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.

Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.

Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.

Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.

От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.

Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.

Ентрекот с артишок, пържена салвия и кубчета panizza. От снимката се вижда качеството и изпичането на телешкото. Нещата, които приличат на кокали, всъщност са артишок отрязан наполовина. А panizza е полента, приготвена от нахутено брашно.

Black Cod (вид треска), шафранов сос, червено вино и Йерусалимски артишок. Вино е украсата на чинията.

А това е най-ефектният им десерт. Сфера от шоколад с крем-кафе, сладолед и шоколадова подложка. Още се чудя как постигат сферата да е твърда отвън, а вътре да е пълна с течен крем.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.

За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.

Адрес: 176 North Canon Dr.
Beverly Hills, California 90210
тел: +1 310 385 0880

Едно от най-известните места от империята на австриеца Wolfgang Puck. Ресторантът е награден с две звезди на Мишлен и имах много големи очаквания за него. От който аз, обаче съм много разочарована. Не избрахме дегустационно меню, а предпочетохме на място да решим какво ни се яде. Храната, която в крайна сметка дойде беше нищо специално.

В края на вечерта бях уморена от опитите си да се чуя със събеседниците си. Не мога да си обясня защо в помещението беше толкова шумно. Келнерите пък се движеха твърде хаотично наоколо. Интересно ми беше, че при всяка смяна на покривките по масите, вадеха ютия да ги доизгладят на място. А накрая още преди да си тръгнат клентите започнаха да почистват салона. Както се казва „почнаха да метат“.

Не мога да отрека, че виненият им лист е богат.

Предястието с домашно пушена сьомга и есетра върху блини беше най-доброто попадения от цялото меню, по мое мнение.

Зелена салата с цикория, артишок, аспержи, грах, фенел и фета сирене полята с два вида ароматизиран зехтин. Или накратко пролетна салата.

Риба тон върху легло от артишок, маринован патладжан и чушки на ленти, конфи от фенел и паста от черни маслини.

Даже и за Щатите това заешко не си струваше цената от 70 лева.

Шоколадово суфле от черен шоколад с череши и шоколадов сладолед. Класически и същевременно стандартен десерт.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 150$ +20% сервиз.

Адрес: 3600 Las Vegas Blvd. S
Bellagio Hotel&Casino
Las Vegas
USA
Phone: +1 877 234 6358

Не знам с кое да започна, дали с картините на Пикасо по стените за $30+ млн., или с двете Michelin звезди.

Обстановката е елегантна, а светлината приглушена (което трябва да извини лошите снимки). Дрес кода изискваше официално облекло, което беше интерпетирано от някои американски посетители като хавайска риза.

Като при всеки ресторант от този клас, в Picasso се набляга на сравнително статично и скромно по обем, но изключително качествено авторско меню. В случая то е френско, повлияно от испанските корени на главният готвач Julian Serrano. Вариантите са два – Prix Fixe, което е четири стъпково на цена $113 и дегустационно пет стъпково меню за $123.

За разлика от основното мено, виненият лист беше с дебелината на „Война и мир“. Предлагат над 1400 вина от различни региони на света с цени между $30 и $16000 за бутилка. Отделно от това, към всяко от двете менюта можеш да си поръчаш т.нар. wine pairing – чаша вино за всяка стъпка, специално избрано от главния сомелие Michael Schwab. Това удоволствие струва допълнително $53 за Prix Fixe и $63 за дегустационното меню.

Ние се спряхме на пет степенното меню с wine pairing. Предложението на сомелието беше изключително подходящо, макар вината да не бяха изобщо скъпи.

Салатата от лобстер с винегрет от ябълки и шампанско беше съчетана с испанско вино от 2006 Morgadio, Albarino, Rias Baixas, Galicia.

Запечена мида „Сен Жак“ с мус от картофи, акомпанирана от френското Domaines Schlumberger, Les Princes Abbes, Pinot Gris, Alsace от 2005 г.

Сотиран гъши дроб с печени праскови и ванилия, поръсен със счукани бадеми. Виното този път беше италианско Maculan, Torcolato, Berganze, Veneto от 2004.

За основно имаше агнешко филе с рагу от зърна на фасул и гъби или филе от халибут. Рибата беше съвсем леко запечена и съчетанието с диви гъби (Royal Trumpet) и печени sunchokes (на вкус е нещо средно между средата на артишок и картоф) много я допълваше. Виното беше пак испанско – 2005 Oriel, Setena, Terra Alta Blanca.

За финал имаше избор от шест десерта.
Баварски крем с ликьор от бъз, със сорбе от пъпеш и листа от кафир-лайм, динена гранита и сос от хибискус.

При резервация помолете за маса край прозорците, защото танцуващите фонтани на Белажио са незабравима гледка.