Адрес: Piazza Eleonora Duse n.4
20122 Milano
phone: +39 02 80688201, +39 02 80688287

Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.

Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.

За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.

Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.

Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.

Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.

Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.

От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.

Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.

Ентрекот с артишок, пържена салвия и кубчета panizza. От снимката се вижда качеството и изпичането на телешкото. Нещата, които приличат на кокали, всъщност са артишок отрязан наполовина. А panizza е полента, приготвена от нахутено брашно.

Black Cod (вид треска), шафранов сос, червено вино и Йерусалимски артишок. Вино е украсата на чинията.

А това е най-ефектният им десерт. Сфера от шоколад с крем-кафе, сладолед и шоколадова подложка. Още се чудя как постигат сферата да е твърда отвън, а вътре да е пълна с течен крем.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.

За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.

Адрес: Piazza Augusto Imperatore, 9
00100 Roma (Lazio), Italy
+39 06 3226273
http://www.gusto.it/

Ако се намирате в Рим събота или неделя, непременно посетете това много модерно място.

Съчетание между пицария, ресторант, бар, енотека и кръчма. Всички те се намират в обща сграда, с отделни входове и обособени зали. Освен това, има кулинарен магазин и магазин за сирена, в който може да останеш да ги дегустираш. Имат 400 вида италиански и френски сирена.

В случая става въпрос за брънча на пицарията, който е уикенда от 12:00 до 15:30.

Каква му е идеята: взимаш табла и си сипваш колкото искаш, после мерят на един кантар и плащаш на кило. Първите 600 гр. са включени в първоначалната такса, която е 14.5 евро. Полага ти се и нес кафе. Всичко друго се заплаща.

На салатния бар имаше радикио, рукола, салата, биволска моцарела, извара, задушени зеленчуци и какво ли още не.

На бюфета имаше всякакво месо, вегетариански предястия и естествено – паста. Каквото ти душа поиска.

Едно от предястията ми стана любимо. Казва се пармиджана и е нещо като лазаня, но вместо кори в случая бяха ползвали патладжани.  А маринованият фенел беше фантастичен.

А десертите… имаше от палачинки и гофрети, до бял сахер, разни кексчета и кремчета.

Цената на бутилка вино е средно 15-20 евро.

Не приемат никакви резервации, отиваш на място и чакаш.

Също така, пушенето в затворени помещения е забранено. Затова там и зимата вечерят навън на газови печки.

Единственият ориентир, който мога да дам е, че се намира точно срещу входа на Пантеона, на площада.

Посетихме и друго заведение на площада, там цените бяха с 30% по-високи. В ресторантите е нормално да седнеш за едно капучино. Питат те, за да знаят как да подготвят масата. Навсякъде в центъра на Рим нямахме проблеми с езика, всички се справяха и имаха меню на английски.

В покрайнините на града има невероятни ресторанти, до които само местен може да те заведе. Там например няма меню на английски, защото не очакват туристи. Но се стараят да говорят на английски, само и само да се чувстваш комфортно.

Плюсове:

• Супер стратегическо място.
• Италианска пица и паста – невероятни.
• Много се  стараят сервитьорите.
• Приемат кредитни карти.

Минуси:

• Навсякъде, така и там има само 4-5 сорта/вида вино.
• Колкото мястото е по-стратегическо, толкова туристите са повече.
• Капучиното им не ставаше. А и на доста места не ставаше. Аз свързвах Италия с превъзходно капучино.

Хапваш си пицичка и какво гледаш - Пантеона.

Салата капрезе, както и в каквото може слагат рукола. Не че имам нещо против.

Много съм еднообразна в избора на пица, винаги поръчвам вегетариана. Беше много приятна и цената й беше само 15лв.

Пица примавера.