Адрес: Точно преди тунел Траянова врата, ако идваш от Пловдив. На 63км. преди София.
тел. 0899 25 55 95.
В Истанбул те посрещат като у дома си. Ходили сме и в 23ч., готвача беше тръгнал да си ходи и специално заради нас се върна. Сготви ни каквото беше останало, но и то беше толкова вкусно. Обикновено отивам до витрината и виждам какво има приготвено. Салатите се правят пред теб в една голяма тава. Всичко става светкавично.
Толкова са любезни, че ни предложиха следващият път, още преди да сме стигнали, да им се обадим и да си поръчаме разни неща, които да ни чакат като пристигнем.
От обстановката не трябва да се очаква много. Старата част е семпла, евтина и захабена. При последното посещение седнахме в нов салон, който напомня на соц ресторант.
Поръчах задължителната Чобан салата. Прилича на шопската, с малката разлика, че слагат сумак, който дава много приятна киселина.

И класическата комбинация: пиде, кьопоолу и айран.

Пилешки шиш с гарнитурата, която слагат на всичко. Препоръчвам също адана кебапа, както и пидето с кашкавал.
Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 45 лв.





(
25 гласа, средно
4,20 от 5)
>

Loading ...
Адрес: Asmalimescit Mah.
Minare Sokak 1, Beyoğlu
тел. +90 212 252 60 60
Ресторантът го намерихме от Lonely Planet и за късмет се намираше точно зад хотела ни.
Сервитьорът не говореше английски и помоли клиентите на съседната маса да ни превеждат. Разбра се, че има само шишове от дроб, агнешко и телешко, които сервират с мезета. Шишовете на порция са поне 10 и не ги слагат наведнъж, за да не изстиват, а ги носят през десетина минути.
Предполагам всички знаете, че за турците месо означава само агнешко или телешко.
На много места, както и тук, не предлагат алкохол, а ако има е скъп.
Поръчахме от всички видове меса, към които ни донесоха турски питки. Заедно с руколата, джоджена, лука и месцето си правиш собственоръчно рулце. И така докато преядеш.

Към шишовете има чиния рукола, джоджен, магданоз, салата от лук и сумак. Дават и езме, което е лютичка салата от нарязани домати на ситно, лук и чушка, поръсена с черен пипер и сумак.

За десерт този ден имаше кюнефе, което няма нищо общо с това, което предлагат в България. Адски сладко, а същевременно с вкус на леко запечено сирене. Освен толумбичките, това ми стана фаворит от турските десерти.

На излизане реших да направя и няколко общи снимки на заведението, но готвачите като ме видяха, веднага ме поканиха и тях да снимам. Когато им благодарих, веднага ми предложиха да пробвам от шишовете. Трябваше да им обяснявам, че до сега съм яла от тях. Навсякъде ни посрещаха много радушно, а облужването е все едно им отиваш на гости.

Обяд на човек с айрян и шишове е 18 лв., допълнително за десерта 6 лв. На повечето такива места чая и кафето не видях да ни ги таксуват.





(
5 гласа, средно
3,20 от 5)
>

Loading ...