Отдавна се каня да пусна тази импровизирана дегустация, а сега с наближаване на новия летен сезон съм се затъжила още повече за къмпинга.

Да дегустираш вина е забавно, но да го правиш лятото на къмпинга е незабравимо.

Като аматьор-дегустатор на плажа, освен насладата от морето, слънцето и приятелската компания, имаш и свободата да определяш сам правилата.

Започнахме от бяло чилийско вино в един прекрасен следобед. Напоследък има много сериозна тенденция за търсене на алтернативи на корковите тапи. Коркът е скъп, а и всяка година големи количества бутилки се изхвърлят заради развалени тапи. Совиньон Блан на Санта Рехина, както впрочем и двете им червени – Мерло и Каберне – се предлагат с винтова капачка. За виното от масов клас това е идеално решение.

Совиньон Блан беше приятно – леко, свежо и хладно под слънцето. Опитахме и Шардоне, но то не се предлага на бг-пазара и няма да ви измъчвам.

Двете червени вина ни допаднаха с аромата си, особено Мерлото, чиито нос е изключително интензивен в първия момент, но бързо изчезва. Кабернето в този клас е приемливо, малко по-стабилно, въпреки че не предизвиква към силни емоции.

Портал Реал предоставя двойка малко по-скъпи червени вина. Мерлото ни изненада приятно с аромата си на зрели тъмни плодове, а Каберне Совиньон определено ни накара да съжаляваме, че трябва да продължим чак на другия ден. След като опитахме по шест вина и ни свършиха дори и солетите, нямаше как.

Следващата двойка е Сан Франциско де Мостазал. Тези вина са на неочаквано добро ниво и според мен са идеални и за подарък, заради интересните си „дрехи” от грубо зебло – готови опаковани. Каберне Совиньон Резерва е обемно и фино, а Мерло Резерва е с много зрял, омаен аромат.

Изобщо, вината от Чили, както и от Аржентина са много по-ароматни – със сладко, зряло ухание, което радва сетивата и увеличава насладата. Напълно се уверихме в това, когато – вървейки нагоре по „класовете” вино – опитахме Пабло Неруда.

Мерло Гран Резервадо Пабло Неруда е с прекрасен, сложен букет от зрели аромати – касис, шоколад и незаменимия лакриц, със зрели танини и приятен финал. Каберне Гран Резервадо Пабло Неруда е наистина отличително вино, балансирано, ароматно, обемно, с правилните танини.

Радал Карменере на Серхио Траверсо Радал е сред най-добрите от сорта си, който е типичен за Чили, макар и пренесен някога от Бордо (както повечето сортове в Новия Свят) и много прилича на Мерло. Оттенъците на лакриц, смесени с аромати на зрели черни плодове усложняват възприемането му за несвикналия вкус, но виното има класа и нямаше как да не ни хареса.

И накрая, черешката на нашата торта – Acrux Cuvee на Sutil. Това един чудесен винен купаж – изключително елегантен, с плътно тяло и възхитителен аромат. Цената му е височка, но със сигурност си струва, а на нас като дегустатори ни достави голямо удоволствие и беше идеален завършек на чилийската ни серия.

(5 гласа, средно 3,20 от 5)
>

 Loading ...

Адрес: къмпинг Градина, заведения Гларус и Лотос.

На къпинга тази година има три основни заведения. Едното се намира веднага от дясно на бариерата и е с храна тип стол от 80-те. Следващото от ляво се казва Лотос, а след него от същата страна на алеята е Гларус. Първото даже не му знам името, но и не мисля да го споменавам.

Въшният вид и на двете заведения е като на кръчма тип „долна“. Гларусът е по-проветрив и може да виждаш, кой идва в къмпинга. Освен това, таратора и шопската салата се доближават повече до истината.

Когато вали дъжд или има вятър и е студено е по-удачно да си в Лотос, защото е закътан и опъват прозрачни страници, които спират вятъра.

И двете заведения имат неща, които стават и неща, които не бих яла. За съжаление готвените им ястия са едни и същи като мусака, пиле с картофи, грах или ориз, боб и леща. Като цяло готвените в Гларуса са с една идея по-вкусни от тези в Лотос. Тази година момчето на скарата в Гларуса се справя доста добре.

Пържената риба в Лотос става и особено сафрида. Също така и пържените тиквички. В Гларуса са с една панировка, която не става. Шопската салата в Гларуса е по-голяма и зеленчуците като цяло са по-добри.

А мента с тоник е нещото, което се пие от обяд и целия следобед, като разхлаждаща напитка.

А вечер, обикновено, се минава на бира или бяло вино.

Обслужването и на двете места е фамилиарно, а обяд или вечеря за двама излиза не повече от 20 лв.

(3 гласа, средно 2,67 от 5)
>

 Loading ...

Адрес: Черноморец, в.з. Червенка, вилно селище Св. Никола, ул. Морска 2, тел. (0550) 495 88

Ако сте в района и искате да вечеряте в нормален ресторант, без чалга и селски изпълнения – това е мястото. Ресторантът се намира на територията на в.с. Св. Никола. Храната е повече от прилична, а готвачът е сърбин и има предложения от сръбската кухня. Сервитьорите са пъргави, менюто пре-богато, а обстановката елегантна.

Лаврак, пълнен с чеснова паста и гарнитура от картофи соте със задушен спанак. Пастата придава приятен, пикантен вкус на рибата.

На много места, салатата от моркови не я подправят. Най-вкусната морковена салата е поседяла 30-тина минути с лимонов сок.

Ето това е любимата вечеря на моите  деца напоследък. Последната седмица ядат поне по веднъж кашкавал пане, а и тук е с хрупкава коричка.

Зарган на скара със същата гарнитура.

Пържен сафрид. Смятам, че когато си на Черно море трябва да се възползваш от прясната черноморска риба. Ако си на средиземноморието, хапваш поне октопод на скара. Виж, ако си в София… хапваш кюфтета

Вечеря за двама излиза около 50 лв. с узо /например/.

(5 гласа, средно 2,80 от 5)
>

 Loading ...