Адрес: София, ул. Иван Вазов 12, тел. 02/ 988 03 70.

Името Checkpoint Charly идва от един от граничните пунктове на Берлин, по време на студената война, между американския и съветския сектор. Разрушен е през 1990 г. Интериорът е разделен на две, на Източен и Западен.

В петък и събота, а понякога и четвъртък има джаз наживо, тогава много често не става да си чуеш приказката.

Облужването може и да е по-добро.

Препоръчвам обедното им меню. Може да се нахраниш за около 12 лв. Никога не са ме разочаровали, за съжаление свършва сравнително бързо.

Виненият лист е кратък, но има какво да се избере. Надценката е голяма.

Не съм снимала салатите, защото няма да сбъркате, която и да изберете.

Патешкото филе с пепър сос и карамелизирани ябълки беше сухичко. Резените ябълки бяха сготвени до различна степен.

Това трябва да се водят тигрови скариди с перно и зеленчуци. Както добре се забелязва скаридите са далеч от тигрови.

Маринованите агнешки флейки с мащерка и вино бяха замразявани и жилави, а картофите Дофиноа бяха по някаква странна рецепта. Първо бяха сварени, а после заляти с растителна сметана. Това определено не е начина им за приготвяне.

Мусът от черен шоколад с английски крем беше фантастичен.

Тъй като Checkpoint определено беше едно от любимите ми заведения, спадът го отдавам по-скоро на заблуден готвач и/или временна липса на контрол. Искрено се надявам да не им стане практика.
Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 80 лв.

По принцип, правилното име на ресторанта трябва да е Checkpoint Charlie. Аз реших да го напиша по начина, по който те са решили да го направят.

Адрес: София, бул. Св. Наум 48, тел. (02) 963 13 85, 087 865 46 78

За стартирал преди един месец, Св. Наум е с много богат сайт. Направо нямаше смисъл да фотографирам нещата, които поръчахме, тъй като снимките им съвпадат с реалността.

Ресторантът заема цяла къща в Лозенец и всеки салон е с различен интериор. Избрах бялата зала, чийто таван е много странен и имах усещането все едно съм в къща от захар. Националната им зала е много подходяща да се заведат гости от чужбина.

Менюто е разделено на българска, европейска и средиземноморска кухня. В българското меню са наблегнали на родопски ястия и всичко, което опитах беше много вкусно.

За вино избрахме Carmenere на Castillo De Molina, който в магазина е на 15 лв., а там ни го предложиха за 55 лв. Над 300 % надценка.

Обслужването беше добро, но сервитьорите са от старата генерация. Все едно ги бяха взели от някоя ловна хижа.

Бих им препоръчала да режат хляба на брускетите по-тънко, защото така бяха сухи.

Пататникът прилича на баница с картофи.

Силно съм впечатлена от станимъшките сърмички. Голяма играчка е навиването на толкова малки пакетчета, а и порцията е с поне 30 бройки. Сервират ги с кисело мляко.

Месото на агнешки котлети с червено вино и задушени зеленчуци беше много крехко и вкусно. Сервитьорът ги препоръча и си заслужаваха.

С десертите е могло малко да се постараят, нямаха нищо интересно. Това е крем маскарпоне с праскови, натрошени бисквити и полято с вишнев сос.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт излиза около 60 лв.

Адрес: София, ул. Христо Чернопеев 1, тел. (02) 971 03 24. Сайт.

Явно, че първоначалната идея за дизайна на зведението е била римския стил. Но в някакъв момент са наслагали висящи мрежи от таваните и изкуствени цветя. А масите са в типичните винено и слонова кост евтини покривки от изкуствена материя. Има какво да поработят върху интериора.

Oтдавна не ми се беше случвало, когато не сме доволни от храна да я сменят. Бяхме поръчали телешки стек, който да бъде суров към средно изпечен, но дойде добре изпечен и естествено достатъчно сух. За моя изненада сервитьорът веднага се извини и го отнесе.

Напоследък съм голям фен на арабската кухня и подправки. Поръчах си фатуш, който тук приготвят с домат, краставица, лук, зеле, маруля, джоджен, сумак и пържен арабски хляб. На някои места слагат още репички, чушки и маслини.

По принцип рататуй се сервира като гарнитура и представлява домати, лук, тиквички, патладжани, чушки и различни подправки. Има два варианта за приготвянето му. Първият е да се сотират всички зеленчуците. Вторият да се сотират отделно тиквичките и патладжаните, после да се залеят със соса от доматите, лука и подправките и да се сложат за запичане във фурната. Тук са избрали първият, който е по-лесен.

Огретен от броколи запечен с козе сирене. Всеобщото схващане за огретена е, че е картофи на фурна със сметанов сос. Всъщност идва от gratin и представлява всяко ядене залято бял сос и печено на фурна.

Спечелиха ме с артистично подредените кебапчета.

Поръчвала съм веднъж крем брюлето и беше пресечено. Освен това се чудя, дали някой още си поръчва тирамису?

Вечеря за двама: салата, основно и десерт излиза около 55 лв.