Адрес: 3600 Las Vegas Blvd. S
Bellagio Hotel&Casino
Las Vegas
USA
Phone: +1 877 234 6358

Не знам с кое да започна, дали с картините на Пикасо по стените за $30+ млн., или с двете Michelin звезди.

Обстановката е елегантна, а светлината приглушена (което трябва да извини лошите снимки). Дрес кода изискваше официално облекло, което беше интерпетирано от някои американски посетители като хавайска риза.

Като при всеки ресторант от този клас, в Picasso се набляга на сравнително статично и скромно по обем, но изключително качествено авторско меню. В случая то е френско, повлияно от испанските корени на главният готвач Julian Serrano. Вариантите са два – Prix Fixe, което е четири стъпково на цена $113 и дегустационно пет стъпково меню за $123.

За разлика от основното мено, виненият лист беше с дебелината на „Война и мир“. Предлагат над 1400 вина от различни региони на света с цени между $30 и $16000 за бутилка. Отделно от това, към всяко от двете менюта можеш да си поръчаш т.нар. wine pairing – чаша вино за всяка стъпка, специално избрано от главния сомелие Michael Schwab. Това удоволствие струва допълнително $53 за Prix Fixe и $63 за дегустационното меню.

Ние се спряхме на пет степенното меню с wine pairing. Предложението на сомелието беше изключително подходящо, макар вината да не бяха изобщо скъпи.

Салатата от лобстер с винегрет от ябълки и шампанско беше съчетана с испанско вино от 2006 Morgadio, Albarino, Rias Baixas, Galicia.

Запечена мида „Сен Жак“ с мус от картофи, акомпанирана от френското Domaines Schlumberger, Les Princes Abbes, Pinot Gris, Alsace от 2005 г.

Сотиран гъши дроб с печени праскови и ванилия, поръсен със счукани бадеми. Виното този път беше италианско Maculan, Torcolato, Berganze, Veneto от 2004.

За основно имаше агнешко филе с рагу от зърна на фасул и гъби или филе от халибут. Рибата беше съвсем леко запечена и съчетанието с диви гъби (Royal Trumpet) и печени sunchokes (на вкус е нещо средно между средата на артишок и картоф) много я допълваше. Виното беше пак испанско – 2005 Oriel, Setena, Terra Alta Blanca.

За финал имаше избор от шест десерта.
Баварски крем с ликьор от бъз, със сорбе от пъпеш и листа от кафир-лайм, динена гранита и сос от хибискус.

При резервация помолете за маса край прозорците, защото танцуващите фонтани на Белажио са незабравима гледка.

(3 гласа, средно 3,33 от 5)
>

 Loading ...

Стара София се намира в хотел Вега. С адрес: София, бул. Г.М. Димитров 75, има телефон само на рецепцията (02) 806 60 60.

Плюсове:

• Много подходящо за група над 6 човека, има големи маси, а и обикновено няма хора, на които да пречите.
• Храната е на много високо ниво. И има много фешън вид.
• Естествено за тази категория ресторант и обслужването е добро.

Забелязвам тенденция класните ресторанти да са в хотели. За съжаление, в България засега са само в тежък стил и насочени предимно към хора на средна възраст.

Дидко удря една молитва за благодарност, от името на всички ни, за чудесната храна.

Салатата капрезе е класическа, но с интересно представяне.

Телешко бон филе поднесено с картофени рости и аспержи, полято със сос Бордоле. Сосът е френски и е наречен на известната винена област Бордо. Според wikipedia трябва да съдържа костен мозък, сухо вино, шалотс и demi-glace.

Профитероли /или малки еклерчета/ пълнени с шоколадов мус. Много добре изглеждат, но са адски тежки. Не успях да изям всички, а моята пестелива душа рядко остава храна в чинията.

Тортата с крем от лешници е специалитета на готвача. Както каза един приятел „шоколадовите плочки ми идваха в повече, но ми беше жал да ги оставя, а бяха много интензивни на вкус и убиваха лешниците“.

(3 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...

Ресторантът се намира в 264 Elizabeth Street, New York, phone +1 (212) 358-7831.

Главният готвач и собственик е завършил ICE – The Institute for Culinary Education. Чиракувал е 3 години в Париж, в ресторант L’Arpege, който е с 3 звезди от Michelin. След прибирането си в Ню Йорк, работи като личен готвач на посланик в ООН. С жена си първо отварят малко ресторантче-бар The Tasting Room Wine Bar & Café в East Village, след това The Tasting Room Restaurant.

Ресторантът се състои от две зали, първата е с бар и е по-лежерна, хората са на доста интимно разстояние. Втората зала е тип бистро. Ресторантите в Щатите се отличават с нагъсто наредени маси. Което е интересно, защото знам, че хората там много мразят някой да им диша във врата. За разлика от България, където всеки се опитва да ти се качи на врата, само и само да не изпусне реда си.

Виненият лист е превъзходен. По няколко предложения от сорт. Имаше италиански, аржентински, френски и естествено – най-много вина от Калифорния. Средно, цената за бутилка вино е 100$.

Виното, което ние пихме беше Old Hill Ranch Zinfandel, Bucklin. Много, много хубаво вино.

Предястието ми беше терин от фазан със сос от печени гъби, млад грах, пуканки и кленов сос. Идеята за украсяване с пуканки не я разбирам много. „Украсявай“ колкото искаш филма си с пуканки, ама гурме ястия да украсиш с тях? А терината ми напомняше на русенско варено. Ако готвачът ми види мнението и знае какво е русенско варено, сигурно би се отказал от професията си.

Sablefish „Black Cod“/това даже не знам дали го има на български/ sea beans, macrona almonds /това са сорт бадеми, по-плоски от обикновените/, чесън и чоризо. Рибката беше мазничка и изобщо храната беше по-мазна отколкото аз обичам.

Ваниленият чийзкейк е със сос от круши и Dulce de Leche, и е невероятен. Имам чувството, че това ще е новия (стар) десерт на сезона.

Специални благодарности на Хорхе за превода на менюто.

(1 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...