Ревюта на ресторанти

Адрес: 18 Dragoumi Str.
Thessaloniki
Greece

В сърцето на единия от двата района с таверни, се намира любимата ми таверна, която не пропускам да посетя. Пробвала съм и други, но To Dixty /Мрежата/ ми легна на сърцето. Масите са на улицата през цялата година, за да минеш трябва да се провираш се между тях. Хора те дърпат отвсякъде и те подканят да седнеш при тях. Атмосферата е невероятна.

За разлика от нас гърците излизат предимно петък и най-вече събота. Таверните се пълнят към 22 ч. и много често групите са само от мъже или жени. Обикновено се поръчват общи порции, които се разделят между хората на масата.

Тази вечер имаше жива музика, която повдигаше още повече градуса на настроението.

Гръцката салата е толкова голяма, че спокойно става за двама. Не пестят маслините “Каламата” и обилно я поливат със зехтин. Върви с узо или рацина разредена с кола (пробвайте, интересна комбинация е).

Октоподът на скара е най-добрият, който съм яла в заведение. Не пропускаме да си поръчваме по 2-3 порции всеки път. Препоръчвам и голямата им мешана рибна скара, която е за десетина евро.

Десертът, който в случая беше беден, го предлагат безплатно. Обикновено има и банан, и бяло нишестено кремче обилно поляти с шоколад.

Вечеря за двама с узо или рацина излиза около 30-40 евро.

(2 votes, average: 5 out of 5)
>

 Loading ...

Адрес: гр. София, Борисова градина, комплекс “Орлов мост” /езерото “Ариана”/
тел. 089 990 63 36; 089 461 29 09

Поредният ресторант в стил гръцка таверна, с белите столчета и сините покривки. Мисля, че сватба от стотина човека би се получила много добре, заради просторната градина към езерото и отдалечеността от жилищни сгради.

Интересно е, че въпреки добрата си локация, за събота беше сравнително празно.

Сервитьорът, който ни обслужваше беше много любезен и готов да помогне, но не беше наясно какво предлагат. А и от престараване доля минерална вода в чаша с газирана. Така и не разбрах за какво ползва хай-тек слушалката на ухото си.

Може да нямат рацина, но пък имат кафе за 70лв. чашката. Кафето е Kopi Luwak, което се добива от зърна, които са изядени от Азиатска палмова цивета, частично смлени и събрани от изпражненията му.

Гръцката салата изглежда много интересно с чорбаджийската чушка.

Скаридите в масло за цената си от 21лв., освен че са недостатъчни на брой, са украсени без никаква фантазия: с маруля и моркови. Имат и миди, които обаче не препоръчвам. Бяха едри, но твърде жилави и безвкусни.

Пържените тиквички приличат на нашите панирани, а не на чипс. Но пък орехово-чесновата паста чудесно им пасва.

Морският език със задушени зеленчуци в масло беше приготвен добре. Рибите, които предлагат са прясни и всеки ден им ги карат от Гърция.

Вечеря за двама е около 100лв., която включва салата, предястие, основно и 50гр. алкохол.

(3 votes, average: 3.67 out of 5)
>

 Loading ...

Адрес: 3600 Las Vegas Blvd. S
Bellagio Hotel&Casino
Las Vegas
USA
Phone: +1 877 234 6358

Не знам с кое да започна, дали с картините на Пикасо по стените за $30+ млн., или с двете Michelin звезди.

Обстановката е елегантна, а светлината приглушена (което трябва да извини лошите снимки). Дрес кода изискваше официално облекло, което беше интерпетирано от някои американски посетители като хавайска риза.

Като при всеки ресторант от този клас, в Picasso се набляга на сравнително статично и скромно по обем, но изключително качествено авторско меню. В случая то е френско, повлияно от испанските корени на главният готвач Julian Serrano. Вариантите са два - Prix Fixe, което е четири стъпково на цена $113 и дегустационно пет стъпково меню за $123.

За разлика от основното мено, виненият лист беше с дебелината на “Война и мир”. Предлагат над 1400 вина от различни региони на света с цени между $30 и $16000 за бутилка. Отделно от това, към всяко от двете менюта можеш да си поръчаш т.нар. wine pairing - чаша вино за всяка стъпка, специално избрано от главния сомелие Michael Schwab. Това удоволствие струва допълнително $53 за Prix Fixe и $63 за дегустационното меню.

Ние се спряхме на пет степенното меню с wine pairing. Предложението на сомелието беше изключително подходящо, макар вината да не бяха изобщо скъпи.

Салатата от лобстер с винегрет от ябълки и шампанско беше съчетана с испанско вино от 2006 Morgadio, Albarino, Rias Baixas, Galicia.

Запечена мида “Сен Жак” с мус от картофи, акомпанирана от френското Domaines Schlumberger, Les Princes Abbes, Pinot Gris, Alsace от 2005 г.

Сотиран гъши дроб с печени праскови и ванилия, поръсен със счукани бадеми. Виното този път беше италианско Maculan, Torcolato, Berganze, Veneto от 2004.

За основно имаше агнешко филе с рагу от зърна на фасул и гъби или филе от халибут. Рибата беше съвсем леко запечена и съчетанието с диви гъби (Royal Trumpet) и печени sunchokes (на вкус е нещо средно между средата на артишок и картоф) много я допълваше. Виното беше пак испанско - 2005 Oriel, Setena, Terra Alta Blanca.

За финал имаше избор от шест десерта.
Баварски крем с ликьор от бъз, със сорбе от пъпеш и листа от кафир-лайм, динена гранита и сос от хибискус.

При резервация помолете за маса край прозорците, защото танцуващите фонтани на Белажио са незабравима гледка.

(1 votes, average: 5 out of 5)
>

 Loading ...