Ревюта на ресторанти

Адрес: София, Драгалевци, ул. Захари Зограф 59Б, тел. 089 669 78 74, 02 819 30 30
От известно време ресторант Boss е с нови собственици и ми го похвалиха. Направих резервация, въпреки че не се налагаше. Бяхме абсолютно сами в заведението. Имах чувството, че бяха оставили само един готвач и сервитьор да се грижат за нас. Не мога да кажа, че последният беше през цялото време около нас. На няколко пъти се налагаше сами да си сипваме виното, може да е помагал в кухнята. Препоръча да направим общи поръчки, за да можем да опитаме повече неща, което не беше подходящо за десетте човека на масата. А и накрая сметката винаги излиза повече от колкото, ако всеки си поръчва сам. За доказателство в сметката фигурират шест порции скариди за 81лв., които не съм разбрала кои са.

С вечерята избрахме първо едно гръцко вино, което за мен беше голямо разочарование. Crotin 1897, Freisa D’Asti ми хареса повече. Мнението ми е, че е отживелица да се поръчва бяло вино само с риба.

Двойната гръцка салата Медитерания е страхотна. Нестандартното е, че вътре има боб и царевица, освен стандартните домати, краставици, сирене и маслини.

Готвачът си разбира от работата, всичко което пробвах беше прясно и много вкусно. Октопод приготвен на барбекю залят със зехтин, лимон и магданоз.

Кралските скариди бяха добре приготвени, но нямам представа колко порции са в чинията.

Десертът е комплимент от заведението. Комбинация е от крем Каталана, шоколадов мус по швейцарска рецепта и още нещо, наречено Дрося – цедено кисело мляко със сметана, плодове и ядки, но преобладаващият вкус беше на сметаната от спрей. Не ми хареса.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70 лв.

Любимо ми е, когато звъня за резервация да ми вдигнат с „Ало“… Винаги се чудя, актуален ли е телефона, случвало ми се е. По-подходящо ще е да вдигнат с „ресторант …, добър ден“.

Адрес: София, ул. д-р Любен Русев 6, тел. 088 576 01 60
Собствениците на испанския ресторант Торо, притежават Mediteraneo, Hamachi, Вкусен свят, Sushi bar, La Piccola Casa. Намира се в ново блокче близо до Психиатрията на четвърти километър.

Момиче и момче се грижат за доброто настроение и романтичната обстановка пред модернистична камина. А обслужващият персонал беше повече от любезен и усещането ми беше, че имаше поне по двама сервитьора на маса.

Виненият лист е богат, макар че ми се стори испанските вина, да не са силно застъпени. Твърдят, че може да поръчаш на чаша от всяка бутилка, която имат. А не както на повечето места да отварят само 1-2 бутилки, и когато само ти пиеш на масата да нямаш избор. Също така предлагат сет от три различни вина по 40мл. на цената на една чаша.

Не можах да пропусна салатата от чери домати, зелени домати, крем от риба тон, каперси и майонеза, само заради зелените домати. Обаче и тя, както всички ястия, са безсолни.

Тартът от маринован патладжан, тиквичка, чушка и моцарела, овкусени със сос от песто е в раздела на салатите. Повечето неща са декорирани красиво и се допълват чудесно с чиниите.

Трио от октоподи, както и почти всички основни ястия ги имат в два варианта. Като тапас, т.е. половин порция и в нормален размер. Това е доста удобно, когато искаш да пробваш повече от едно нещо в менюто.

Още под въздействието на мидите в Trussardi alla Scala, си поръчах миди Сен Жак в темпура неро ди сепия, със спанак на винена пара и едамаме. Спанакът беше малко горчив, а соята беше трудна за консумация. Ясно е, че гонеха външен вид.

Десертите са им много интересни и силно препоръчвам брускетата с шоколадов ганаш, зехтин и морска сол. Комбинацията между шоколад, сол и зехтин е уникална, но и доста различна от казионните съчетания.

Това, ми се струва, че не трябва да се случва. Използваха съседната до нас маса, за да натрупат мръсните чаши и чинии.

Торо е подходящ за романтична вечеря, например за Св. Валентин.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 100 лева.

Адрес: Piazza Eleonora Duse n.4
20122 Milano
phone: +39 02 80688201, +39 02 80688287

Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.

Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.

За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.

Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.

Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.

Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.

Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.

От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.

Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.

Ентрекот с артишок, пържена салвия и кубчета panizza. От снимката се вижда качеството и изпичането на телешкото. Нещата, които приличат на кокали, всъщност са артишок отрязан наполовина. А panizza е полента, приготвена от нахутено брашно.

Black Cod (вид треска), шафранов сос, червено вино и Йерусалимски артишок. Вино е украсата на чинията.

А това е най-ефектният им десерт. Сфера от шоколад с крем-кафе, сладолед и шоколадова подложка. Още се чудя как постигат сферата да е твърда отвън, а вътре да е пълна с течен крем.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.

За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.