гр. София, бул. Дондуков 17, тел. 088 814 47 77
Кухнята на Магнито е суши и фюжън, макар да не забелязах последното. Oт сайта им разбирам, че ги има и на Марина Диневи.
Плюсове:
- Ресторант и пиано бар на едно място. Докато вечеряхме решихме, че ще посетим и пиано бара, който се намира под ресторанта. Малък и модерен, с много добро озвучаване. Сервитьорът, чу че искаме да отидем и предложи да ни направи резервация. След това слязохме да си допием виното долу. Пиано барът наистина си заслужава. Мили сервитьорки, които не си слагат бакшиш от 35% без да те попитат /както правят в LimeLight/. А в паузите на музикантите има DJ.
- Стратегическо място. Както съм писала и по-рано, в района на Дондуков, няма много свестни места за хранене.
- Елегантна обстановка, макар да няма много общо с японска атмосфера. За топлите дни изкарват маси на тротоара.
- Вечер паркирането е удобно.
Минуси:
- В ресторанта клиентелата е „на кантар“, като например девойки с тигрови блузки.
- Има голям телевизор, на който доста неадектватно течеше спортен канал.
- Oт храната има какво още да се желае.
Стекът от риба тон е приготвен върху решетка със сос от шампанско и черен хайвер. Само едно не мога да разбера, защо не питат колко да ти изпекат месото? И ако случайно те попитат, „medium“-a го правят „well done“.
Талиателите са вкусни, супер семпли. Водят се натурални талиатели със зехтин, черен пипер, сушени домати и пармезан.
Това е комбинация между калифорния рол и магнито рол. Калифорнията е със скарида, краставица и хайвер от летяща риба, соева майонеза. А магнито рола е с пушена сьомга, краставица и сирене филаделфия.
Бисквитената торта няма вид, но за сметка на това и не ставаше.









4 comments ↓
ставаш закачлива, много приятно
Поръчах си (1) супа, (2) „суши“, (3) някакво основно с пиле. Дойде горещата супата и почти веднага, преди дори да съм започнал, ми донесоха и основното. След като обясних на сервитьорката, че това, което прави е неуместно, тя искрено попита, „Ама трябваше да го забавя ли?“ Като свърших със супата ми донесе заедно „сушито“ и вече изстиналото (!) пиле.
Та… доста безумно е да демонстрираш претенции, че не си квартална кръчма (с наистина добър интериор) и същевременно да мяташ поръчки по масите като в недобра пицерия. Но на София не й писано някога да култивира добро обслужване.
Супата (от леща) беше ОК; сушито и пилето — незапомнящи се.
Еми …. дарлинг…. аз лично вече съм „преуморен“ от постоянната (даже неотменна) среща с типичното ПО-Българяване на всичко що се казва кухня …ама какво ли да търсим по вола теле – дай да преброим в колко от ресторантите в София които даже се именуват „SIGANTURE“ – собственика е в кухнята или може да може изпече вдно кюфте на скара …
Абе мамка му …. писна ми постоянно да плащам на некви нещастни ресторантьори дето плащат луди заплати на изпедерастени готвачи които ЗАПЕЧАТВАТ…ЗАЛИВАТ…ПЪЛНЯТ… и т.п. и накрая…ОСИРАТ С ПЪЛНА СИЛА …
а да не говорим какви продукти използват ….
опссссс…. SORRY за „SIGNATURE“ – a
))))
You must log in to post a comment.