Адрес: София, бул. Витоша 162, тел. 088 867 30 00
В новото Магнито ни заведе „атрактивна“ радио реклама. Две руси хубавици обсъждат дали техните „баровци“ могат да си позволят това място. Освен с удивителен сценарий, рекламата се отличава с „перфектен“ медиа микс. Върви на всеки пет минути по радио Нова. Явно някой е решил, че това е радиото на „баровците“.
Иначе менюто е богато и има предложения от гръцката, френската, турската кухня. Освен екзотики като махи-махи и морски език, поддържат голям лист с пресни риби на деня. Не виждам за средиземноморски ресторант къде е мястото на сушито, което предлагат.
Нямам забележки към обслужването.
Френската лучена супа е със сметана и хлебче с гауда. Беше пресолена и се наложи да я върнем. Освен това я приготвят с готов бульон.
За нея има много интересна легенда, която гласи че Луи 15 една нощ когато се събудил нямал нищо освен лук, масло и шампанско. Смесил ги и се родила първата такава супа.
Черният дроб от треска върху канапе от краставици се сервира с лимон и тост.
Тук този десерт се води шоколадов пудинг и го сервират с домашен ванилов сос и сладолед.
Като финал на вечерята ни предложиха Fernet-Branka, италиански диджестив на Fratelli Branca. Направен е от над 40 билки и служи за по-добро храносмилане. Идеята му, когато е бил създаван, е да служи за лекарство.
Освен промяна в рекламната стратегия и по-изискан интериор, който да отговаря на високите им претенции, бих препоръчала на собствениците да се погрижат и за външния вид. С тази табела, ресторантът им прилича на евтин и китайски.
Вечерята ни с бутилка просеко излезе 180лв.
p.s. По последни данни ресторанта не съществува.
(4 гласа, средно 2,75 от 5)>
Loading ...
7 comments ↓
Рекламата е не просто неприятна, а откровено досадна. Въртят я явно по всички „нишови“ радиостанции, защото е и нонстоп по Радио 1. Макар да не се сещам как точно аудиторията на „нишовите“ радиостанции отговаря на таргета им с баровци. Но не за рекламата става дума. За нея има други форуми. Добре, че стана дума за прайс тага. Досега си мислех, че в Моцарела бар и Отвъд алеята прекаляват малко с цените за онова, което предлагат…
Няма как да чуя рекламата им по радиото,но благодарение на г-жа Попова мога да видя надписът им пред ресторанта! Това наистина си е табела, от тези най-евтините! Наистина много странно какъв стил се опитват да гонят и какви претенции имат за заведението си!?!
Ако всички заведения в София, които са похарчили огромни суми за интериор, дизайн, скъпи табели и т.н. предлагаха и толкова добра кухня, то тогава София ще бъде един истински „кулинарен остров“. Но докато за повечето клиенти приоритет е не какво има в чинията, а колко е „скъпа табелката“ на заведението, то дотогава ще похапваме вариации на тема италианска, френска, турска, гръцка, японска и т. н. кухни.
P. S. Не съм била в това заведение, но и не бих го посетила, защото съдейки по коментара и снимките на Еми Попова оставам с впечатлението, че и кухнята не струва.
Слава Богу, доста от хората в БГ вече се интересуват какво точно има в чинията им! Но думата естетика, обхваща всичко, не само чинията! По дрехите посрещат,по ума (в случая-храната) те изпращат!!!
Може би като ново заведение имат слабости, които ще се изгладят до няколко месеца… Но табелата… Сериозно ли? Хора, обръщайте повече внимание на дизайна! Не виждам снимки от интериора… Това ми напомня един мол за обзавеждане…. Вижте го на бул. Черни връх…
Скъпи дами, дупките в душата не се запълват с високопретенциозни коментари, защото ако следваме логиката претенции-възможности, едва ли ни е угодно да я приложим върху себе си. За дупките в душата, проектирани върху масата, с най-добри пожелания, препоръчвам следния виртуален тур :
редактирам коментара, защото не съответства на добрия тон в блога. еми
Една неделя на обяд, подгонени от глад, се озовахме в Магнито, седмица след отварянето се оказа, без да сме чували рекламата (сигурно нямаше да идем, ако я бяхме чули). Първо бяхме много доволни, че въобще работят в неделя на обяд – в Иван Вазов явно не е популярно да се обядва на ресторант, защото няколко други ресторанта бяха затворени. Това, което мога да кажа е, че рядко ми се случва да нямам забележки към храната или обслужването. Е, нямах. Табулито ми беше перфектно, рибата (ципура) беше перфектно приготвена и елегантно обезкостена пред очите ни, и никак не се намръщиха на каприза ми за варени картофи без сол и подправки и на отказът ми да погледна листа с напитки. В много „елитни“ ресторанти ме гледат като отровени, когато казвам, че ще пия само неохладена вода. А пък аз просто получавам мигрени от алкохол, особено от вино и изпитвам органична непоносимост към газирани напитки и сокове от кутия. Така че нелепата табела им я прощавам, пък вътре беше доста приятно като дизайн.
Имам само един коментар, който се отнася до абсолютно всички заведения в България. Когато човек се храни, той използва и носа си, за да помирише храната. Ако преди това обаче си е измил ръцете в тоалетната на български ресторант, той основно помирисва силно ароматизирания със синтетични ароматизатори сапун. Драги ресторантьори, помислете върху това.
You must log in to post a comment.