Адрес: с. Добринище, ул. „Георги Темелков“1, тел. 07447/ 22 74, 088 879 22 99
Македония е най-любимата кръчма в Югозападна България. Когато отида в Банско, нямам никакво желания да вляза в местните кръчми. Но няма как да пропусна тази и любимата сервитьорка Танчето. Много мила, пъргава и винаги казва по някоя добра дума.
За последните шест години обслужването и храната не са се променили изобщо.
Всяка вечер има певица и батко с йоника след 21ч. А какви хорА се играят по празници…
Там празнуваме и Гергьовден, и неизменно в градината ядем от обяд до вечерта.
Царската туршия е домашна и чудно хрупкава.
Киселото зеле естествено пак е домашно и е много вкусно. Хем солено, хем кисело, хем хрупкаво и с червен пипер много върви с ракия. Или както местните биха го нарекли „рачия“.
За тези, които харесват вътрешности да си поръчат кървавица. Правят и традиционните банскалийски яденета като капама, чомлек и катино мезе. Забелязала съм, че в района много обичат месото.
Препоръчвам баницата с локум. Приготвят я с добре препечени орехи, само ако наблягаха повече на локума.
Представям си как англичаните гледат преведените ястия. Много са забавни.
Вечеря за двама: салата, основно и десерт около е 45лв.
(11 гласа, средно 3,55 от 5)>
Loading ...
3 comments ↓
И в София има кръчми, които се пишат „македонски“, но собствениците им изобщо не знаят какво азначават думите „капама“ и „чомлек“. Ама виж иначе пици предлагат…
здраво Еми,здраво пичове и писани фенове на този чуден блог,който посештавам с голямо удоволствие,не само зараду хубавите фотосесии на лубезната домакинка,но и за хубавите Ви коментари ,а и заради интересните аспекти и визия на Еми.бих искал да благодаря на Еми, за хубавите думи и комплименти отправени към мойта скромна личност в предишният пътепис от Виенна ,този град на порока и изкушенията както би казал ….Кафка примерно ,но незнам май за Париж ставаше въпрос или Рим но както и да ,мерси Еми. и да е да се върна в Бг ,и по скоро в този чуден Пиринско/Рилкси край,който и на мен макар и кореняк софиянец ми е много мил.село Добринище си го спомням бегло ,имаше май неква теснолинейка и зоопарк,по скоро една мечка на площада дето спираше автобуса ,имаше и една бира/скара това беше.сега се радвам да прочета за хубавата типична малка Бг/ гостилница,в която атмосферата е супер уиутна,по домашно му гостоприемна и което е най важното храната е автентична,правена от най вероятно от самите притежатели.това се казва откритие.мейнигът в тази гостилница макар и да не съм е посетил все оште,много ми напомня за семейните таверни в Сардиния ,Сицилия или по гръцките острови,поръчваш и ако няма ,пиколото отива в близкият магазин копува пресните продукти,диня,зеленчуци и т.н.и се прави на момента,рибата е купена сутринта от байичото рибар ,пилето е току що ….хмм обрарботено и т.н.много се радвам да разбера че има такива традиционални кръчмета ,в които няма етикет или недорзбрани норми в кулинаризма или обслужването.поздравления Еми,смятам че след 1- 2 години твоят блог ще се развие и евулоира ,в поситивен и професионален аспект,защото на нас консуматорите ,Вие занимаващи се с този бранш сте все още длъжници…да се надявам че скоро ще има и Бг-Master of Wine ..защо не ти Еми
пожелават ти го от все сърце..
Весела Нова Година на всички,весело изкарване около празничната трапеза ,леко пиянство и безболезнен махмурлук сутринта.Наздраве
Това е едно чудно кътче на света. Невероятен персонал, мили управители, прекрасна кухня!
You must log in to post a comment.