Ресторантът се намира на 90 Tremont Street, Boston, MA 02108, phone +1 (617) 772-0202.
Ресторантът е отворен през 2007 година. Целта му е да представи креативно стекхаус храната. Главният готвач и собственик Ken Oringer има диплома от Bryant College в Rhode Island и естествено от Culinary Institute of America. Бил е избран за „Most Likely to Succeed“ – какви конкурси имат, а? Способностите му са оценени от Gourmet Magazine, The San Francisco Chronicle, а Zagat му дават 27 /от 30/ за храната.
Салатите се правят от зеленчуци, една част от които растат на покрива на ресторанта, а друга взимат от местни фермери. Предлагат уникални меса, като Japanese Wagyu Beef, 28 Day Dry-Aged Strip Steak и Kobe Beef.
Имат си онлайн резервация и мейлинг лист. Много са напред ресторантите в Щатите с представянето си в интернет.
Печен костен мозък с мариновани малки лукчета /shallots/ и мармалад от телешки опашки /телешко варено до разваряване със сладникав сос/. Малко мазничък и тежичък е.
Calves brain piperade – това не може много да се преведе, затова го оставям в оригинал. Нещо като телешки мозък с чушки.
Риба меч с зелен пипер, фасул /от кръглия/, лешници и цветове на цветя /като цяло мисля, че бяха листчета от теменужка, минзухар или невен и water cress/. Това изглежда като пролетна поляна, много красиво.
Това е гарнитура. Едамамето са соеви зърна, в случая сварени само. Много е интересно на вкус, нещо като зърна от зелен боб, ама по-хлебно.
Имаме си фен на зинфандела с нас и затова наблегнахме на него – Rosenblum Zinfandel 2005. Чудесно вино.










12 comments ↓
Абсолютен офтопик: Сигурна ли си, че ресторантът не е на някой пенсиониран български катаджия, който цял живот е спестявал с думичките ‘Ко праим ся’:)
Извинявам се предварително за критичния коментар, но тези снимки ти ли ги правиш? Храната дори и да е вкусна, снимките предават точно обратното.
Да не говорим, че като композиция и ракурс са ужасяващи.
Не казвам, че трябва да се разкрасяват снимките допълнително, но биха могли да се заснемат по адекватно. Давам линк, за да се запознаеш с примери за нелошо заснимане и практически съвети:
http://www.foodportfolio.com/blog/food_photography/food_photgraphy.html
Антон, и аз се извинявам предварително, че ще поема вашето отклонение, но авторът на блога си е публикувал имейл адрес. Ащо ще мрънкате не по съществото, а по формата — моля насочете се натам.
антон, линка който си дал показва храна, която е приготвена за да бъде снимана+вероятно от професионален фотограф.
аз бих уважила това, което прави еми, защото е с цената на свободно време, желание за споделяне на информация и най-вече полезност.
за мен в случая е важно не толкова качеството на композициите (защото еми едва ли може да каже на сервитьора: прощавайте, но поднесете ми го на маса 3, защото там светлината е по-удачна), колкото стойността на информацията в постовете.
@Anton: Бъди сериозен – на риалити шоу, кой му гледа качеството и композицията!? Знаеш, че това тук е блог, а не списание за кулинари. Важното е да се покажат снимки в стил „каквото застанало, такова излязло“ и да има независим коментар. Това е.
Няма какво да си кривим душата, от снимките има още какво да се желае. Никой не се е родил научен, и Еми ще се научи.
Факт, че в повечето заведения вечеряме, което предполага отвратително осветление. Ако пуснеш светкавица започваш да смущаваш другите гости и привличаш твърде много внимението на персонала. Което пък убива mistery shopper преживяването. Като разберат че ги снимаш за публикация започват да се напъват неестествено. И ревюто просто няма как да отговаря на истината.
И на последно място, смятам че ще трябва да се смени снимачната техника. Тази просто не става.
мерси на всички за защитата, но и на антон. не знаеш колко си прав. и отивам да чета линка, който си дал.
@ники: да беше чел ревюта, преди да купуваш техниката за снимане
Снимането на храна не е лесно, но вложеното старание, подкрепено с прочетени/научени техники винаги си личи. На кадрите има някакви отблясъци, което подсказва употребата на вградена светкавица. Това не е добра практика почти никога.
Моята препоръка е огледално-рефлексен апарат (DSLR), дори и от по-нисък клас, комбиниран със светъл обектив – 1.4 или 1.8 поне. Тогава напълно може да се избегне ползването на светкавица и дори и при по-оскъдна светлина с вдигането на ISO могат да станат приятни за окото кадри.
Доколко е удобно изваждането на апарат в заведение не знам, предполагам зависи от персонала и чара на снимащия
Първия ми пост е излязъл малко по-остър, отколкото бях предвидил, но се поставих на мястото на ресторантьор, или готвач, който вижда ястията си представени по незадоволителен начин. Вижда се, че са се постарали хората да си аранжират порциите и това е също нещо, което дава информация за ресторанта, не е за пренебрегване.
Не казвам, че трябва да има професионално заснети кадри тук, но не не мисля че е правилно да се подхожда пораженчески, както намеква j.
Ако ми препоръчват място за хранене, последното, на което вярвам е твърдението доколко е вкусна храната. Работя с много хора и съм видял, че всеки има различно мерило, свикнал е с различна кухня и пр. Важна е атмосферата, обслужването, както и това как се поднася храната, за да пробвам дадено място. Вкусното всеки на място си го определя и преценява дали да повтори. Ако мястото е много уютно, може човек да мине с най-неутралната салата и кафе
Благодаря ти Еми, че реагира положително, въпреки леко заядливия ми тон.
антон
, пораженчески не.
ето моята гледна точка, вкуса ми по-често съвпада с този на еми (като избор на място, и тук таме като предпочитана храна). затова „скочих“, моето мнение не се формира от Точно Тези снимки, а коментарите около тях
оф топик.
много се кефя на хората, които оставят коментари. повечето са супер положителни и в помощ на мен и др. /бъдещи/ клиенти на заведения.
@антон: непременно коментара ти ще бъде взет под внимание, когато /надявам се скоро/ сменям апарата. този наистина явно не е подходящ за тази работа. много е дискретен и фешън, факт, но не върши много работа.
Много хубави снимки!
[...] ви,че снимате всеки път като сте в чужбина или на ресторант карате ме да се чувствам интелигентен April 23rd, [...]
You must log in to post a comment.