Адрес: София, бул. Цар Освободител 21, тел. (02) 944 39 15, факс: (02) 946 34 90
Грозд печели медал за най-стария действащ ресторант в центъра на София.
Ако трябва да заведеш баба си и дядо си на ресторант, това е вярното място. Соцът тук е напълно консервиран - от външния вид на персонала, през евтините покривки и посуда, та до миризмата на манджа. Любезно-престаравайки се, сервитьорите ти прекъсват разговора на всеки пет минути, за да се уверят, че всичко е наред. Не можеш да им се разсърдиш, защото го правят ужасно мило.
Салатата табуле е интересна, въпреки че е на километри от оригинала. Можеха да сложат повече булгур.
Чушките с яйца и сирене са все едно баба ги е сготвила. Чудесни, но пък ако бяха червени щяха да са направо перфектни.
Телешкото по ловджийски го правят с бон филе, арпаджик, моркови, маслини, наденички, кисели краставички, печурки и като капак - винен сос. Общо-взето, каквото е останало в хладилника.
Печената тиква с мед и орехи става. Бисквитената торта сякаш е произведена в Нефтохима с този интензивен вкус на изкуствена сметана и потресаваща украса от зелен и червен топинг.
Вечеря за двама със салата, основно и десерт излиза около 50лв.
(3 votes, average: 3.67 out of 5)>
Loading ...
12 comments ↓
поне веднъж, поне на едно ревю спести поне една негативна вметка, за да има стойност това, с което си се захванала. иначе няма смисъл само с хейтърство, не си ли се замисляла?
@opa: някой умеят да критикуват, а други да пишат негативни коментари.
какво да се прави - съдба.
Въпроса е г-це/г-жо Попова вие от кои сте, от умеещите да критикуват или от негативните коментатори?
мен пък госпожица попова ме радва.
ако в един пост има само позитивни неща, шанса да се разочароваш като очакваш тях е повече от голям. ако знаеш какво куца обаче, ще си подготвен.
освен това, не мисля, че пише само негатив. има “сандвич”, хубаво, лошо, препоръка.
десислава, ора: вместо да намирате кусури на (самата) госпожица попова, може да дадете препоръки какво ви липсва в ревютата, или какво ви идва в повече.
аз идвам тук заради ревютата, вие?
evalarka gospozha Popova..Grozd ot 15-20 godini e golem bordel -miasto za sreshta na lumpeni ,bivshi ka de sa ri ,nekvi oligofreni i predimno stari nomenklaturchici..kato krychma e edna goleeeem 0(NULA) ..elementarni gozbi za elementarni klienti ot okolnite ulici..edinstvennoto shto -gode postizhenie na restorant “grozd ” e kenefa kojto e s kapandura i e dosta goliqm po kvadratura taka che moe spokojno da ebesh ako to se ebe..dazhe i e na 2 .niva taka che ako ti pravi svirka upravitelkata na kuhniata da ne hvanesh nekoe lunbago..pa ima i kapandura ako nemash pare da im platish unikalnite izdelia na tehnikuma po hranitelno -vkusova industria a i kelnera ne te pritesniava,mozhesh spokoino da si izlezesh ot ambrazurata bez da ima plashtash..edno vreme beshe drugo pa i u sysedniat kabinet –”Lovna Sreshta imashe maket na gluhar i kelnera ti nosi porciona i nema ..abe ti za koj me mislish..evala gospozho Popova samo boj po kancheto na tea kreteni …cheers
аз също съм “за” да има и негативни отзиви. всеки достатъчно голям и интелигентен човек може сам за себе си да прецени дали тези негативи за него означават същото и така да си създаде преценка дали това е неговото място или не. всичко е субективно, що се отнася до човешка преценка - за едни едно е лошо, за други не.
мисля, че това което прави еми, е супер полезно.
Абсолютно съгласна съм, че българските ресторанти (и не само ресторанти) имат страхотна нужда да бъдат обсъждани и оценявани, а и те самите да се вслушват в коментарите!
j. Да тук съм от любопитство към коментарите на г-ца Попова и точно за това изразих мнение, защото все още не разбирам тя от кои е!
Просто съм притеснена (и се надявам, че се лъжа), че и в този блог както почти всичко в БГ е леко опорочено!
Първо, приятели на авторката всеки път скачат в нейна защита при най-леката критика от страна на читатели й-леко детинско не мислите ли?
Второ, за съжаление ще стана малко по-груба, за което предварително се извинявам на госпожицата, но това тук прилича по-скоро на виртуално-кулинарният дневник на дамата, отколкото на истинско професионално ревю!
И накрая, аз ще продължа да чета статиите на г-ца Еми Попова, защото тук освен такива, които изглеждат всякаш са писани от недоволна, разглезена клиентка, има и много,които са стегнати и почти професионално представени!!!
И за това попитах, вие г-ца Попова от кои сте или от кои искате да бъдете?
С извинения пред домакинята, надявам се да не ми се разсърди, но да се намеся и аз, и в няколко посоки.
1/ Не е г-ца :).
2/ (Към Десито) Не е професионален коментар и съм сигурен, че Еми не претендира за професионално ревю; всъщност, сигурен съм, че държи именно на субективните си впечатления, което е и смисълът и същността на блога.
Няма нищо лошо в личните впечатления, добри или лоши. Когато са лоши това не непременно означава, че някой трябва да се почувства обиден или засегнат.
3/ Към Еми и към коментатора “Бруно Данте”:
Не е вярно, че е “най-старият”, нито пък дори, че съществува от “15-20 г”.
Някога, много отдавна (до 1976 г) имаше ресторант с името “Грозд”, който беше по-скоро типична соц-гостилница, но се намираше не, където е сегашният, а от другата страна, където сега е сладкарница Лъки (ли беше). След това на двете места направиха някога митичната (особено за студентите от близкия СУ) сладкарница “Пролет”, съществувала до началото на демокрацията. На мястото на днешния Грозд беше секцията на Пролет за непушачи. Този Грозд, който днес виждаме, съществува от малко повече от 10-тина години, няма нищо общо с някогашния си съименник и по никой начин не претендира за повече от това, което е - среден, без особени претенции.
За “най-стар все още действащ ресторант” без конкуренция може да претендира Руският клуб (Крим): почти без прекъсване и под едно и също име си е ресторант дето се вика от памтивека. Няма друг такъв като него.
Все пак, преди да имаше срещу Грозд строеж и малко запусната градинка, гледката особено вечер е прекрасна. Или може би е такава за по-възрастните софиянци, навяваща им спомени за отдавна отминали времена :). Лично аз, дори само заради това, харесвам този ресторант.
А харесвам този блог и го следя неотменно, именно заради субективните впечатления (аман от пишман професионални ревюта, представляващи по-скоро “платена публикация”) и за многото неща, казани в стегната и кратка форма.
С една дума - аз съм фен на Еми и блога й :).
за последно
към Орлин - Естествено,че човек не трябва да се обижда при лош коментар, точно за това се надявам,че няма обидени от Вашата голяма и задружна компания!
Относно моята личност, тя няма как да е засегната,защото не е свързана пряко с ресторантьорският бизнес! Аз съм точно като Вас-клиент!
Успех за напред!
Благодаря J. и Орлин, че сте ме защитили.
Благодаря, Деси, ценя твоето мнение.
Надявам се, блогът ми, да не се обръща в мрънкане към българските ресторанти.
Просто ми се иска, ние клиентите, да имаме по-големи изисквания към тях. За да могат те да имат стимул да се стараят, да качват и ЗАДЪРЖАТ качеството.
Професионални ревюта, хейтърство, негативни коментатори… бла, бла. Извинявам се, но откога претенциите към блоговете станаха толкова високи, че да говорим за нещо “професионално”? Когато въпросният блог стане сайт и г-жа Попова почне да се издържа от него чрез реклама и когато ТЯ самата реши, че ревютата и имат вече професионална стойност, едва тогава, евентуално, бихме могли да имаме някакви претенции и да и държим сметка. А дотогава, коментари на ощипани от незнайно какво “клиенти”, искащи, също, незнайно какво, ми се струват - смешни.
Колкото до споменатите по-горе “хейтърство” и “недоволна, разглезена клиентка” - какво, да сложим розовите очилца и да викаме колко хубаво и прекрасно е всичко ли??? Доколкото ми е известно 10-ти ноември 1989г. отдавна мина.
А пък колкото до блога и до това дали е просто “виртуално-кулинарният дневник” на една дама - не ми пука. Аз ще продължавам да си го отварям всеки ден с надеждата за ново ревю. Пък нека не е “професионално”.
Държа да отбележа (явно има нужда), че нямам никакви роднински връзки с г-жа Попова (съвпадение на фамилията просто), нито пък имам удоволствието да я познавам лично, нито пък съм част от нейната “голяма и задружна компания”. Просто попаднал случайно на блога потребител.
Здравейте,
Не съм убеден, че сте усетили атмосферата и кухнята на ресторанта. По стечение на обстоятелствата ходя много често там (впрочем и по други ресторанти) и мога да споделя с вас, че обедното им меню е чудесно! Винаги има най-малко 10ина готвени ястия за деня, както и супи, мезета и салати. Готвените ястия са чудесни (почти никъде в София не са на такова ниво, а и има и оригинални рецепти: напр. праз със сини сливи - прекрасен). Също така има винаги меню за пости, в което също има чудесни предложения. Относно табулата - за жалост не сте улучила правилната порция, иначе табулата е по-добра от много други в София, че и в Кайро. А за бисквитената торта съм абсолютно несъгласен - тя е чудесна, всъщност е № 1 в моята класация на домашни бисквитени торти в София. Причината, поради която не ви е харесала, е че е била малко по-студена отколкото трябва, за да се насладите на богатия й вкус (според мен по-добър и от отличната ябълкова торта) и разтопения шоколад отгоре. А ако решите да идете на обяд с удоволствие ще ви препоръчам няколко изпипани рецепти.
Leave a Comment