Адрес: София, ул. Московска 15, тел. 02 932 75 95
Поводът да посетя Къщата с часовника е шеф готвача Андре Токев. Впечатленията ми от него са, че е един от най-добрите за България. И особено харесвам десертите и начин им на представяне. Освен това имам сантимент от една сватба, която беше направена там.
Ресторантът е разположен в много красива къща, паметник на културата, в центъра на София. С чудесна, голяма, зелена градина. Обстановката е класическа.
Вечер сервитьорите са с бели ръкавици.
Интересното е, че повечето предложения от менюто са от българската кухня, но видоизменени. Точно като тази баничка. Хем добре познато, хем вкусът няма нищо общо с традиционната. Пълнена е със скариди, овкусена с кориандър и сусам, и сервирана върху снежанка и карпачо от краставици.
В менюто присъстват прабългарска чорба от охлюви с мида Сен Жак и скарида, или телешко варено с кореноплодни зеленчуци и хрян.
Телешкото карпачото с опашка от рак, изглежда добре, но подправките му бяха малко.
Определено външният вид на ястията е интересен. Това е пиле филе в стил Капама с катък и „Чили кон карне“ сос.
Ванилов десерт с крем брюле, домашен сладолед, ябълков щрудел, а шоколадовото нещо не си спомням какво беше. По принцип този десерт всеки път е различен.
Препоръчвам супата от шампанско с цитрусови плодове гарнирана със сорбе от мандарини върху парфе от сушени кайсии.
Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 110 лв.
Бих препоръчала на собственика да прегледа отново менюто за правописни грешки. Освен това самото то е неудобно и листата хвърчат, а някои от тях са с мазни петна.











4 comments ↓
Уау! И това е в центъра на София? Снимката напомня някое градче от предбалканска Бълагрия! Много са идейни с менюто! И браво за сайта!
Едно допълнение относно правописните грешки – пише се „sorbet“, но се чете и съответно пише на български „сорбе“
Така че поправи си грешката преди Андре да си е оправил неговите в менюто…
@gogo: мерси, съвсем си прав. не знам къде съм гледала, пък им правя забележки…
Ох, не знам с този Андре. Имам известна резервираност към него. Не за друго, а защото в шарената книга с рецептите му не намерих една-едничка, която да ми предизвика спонтанно желание да скоча и да намеря къде мога да я опитам. Предполагам голяма роля за това изигра скучният и абсурден език, с който бяха описани рецептите – очевидно не преминал през никаква редакция, но ми остава едно такова неприязнено чувство…
You must log in to post a comment.