Entries Tagged 'USA' ↓

Адрес: 3600 Las Vegas Blvd. S
Bellagio Hotel&Casino
Las Vegas
USA
Phone: +1 877 234 6358

Не знам с кое да започна, дали с картините на Пикасо по стените за $30+ млн., или с двете Michelin звезди.

Обстановката е елегантна, а светлината приглушена (което трябва да извини лошите снимки). Дрес кода изискваше официално облекло, което беше интерпетирано от някои американски посетители като хавайска риза.

Като при всеки ресторант от този клас, в Picasso се набляга на сравнително статично и скромно по обем, но изключително качествено авторско меню. В случая то е френско, повлияно от испанските корени на главният готвач Julian Serrano. Вариантите са два – Prix Fixe, което е четири стъпково на цена $113 и дегустационно пет стъпково меню за $123.

За разлика от основното мено, виненият лист беше с дебелината на „Война и мир“. Предлагат над 1400 вина от различни региони на света с цени между $30 и $16000 за бутилка. Отделно от това, към всяко от двете менюта можеш да си поръчаш т.нар. wine pairing – чаша вино за всяка стъпка, специално избрано от главния сомелие Michael Schwab. Това удоволствие струва допълнително $53 за Prix Fixe и $63 за дегустационното меню.

Ние се спряхме на пет степенното меню с wine pairing. Предложението на сомелието беше изключително подходящо, макар вината да не бяха изобщо скъпи.

Салатата от лобстер с винегрет от ябълки и шампанско беше съчетана с испанско вино от 2006 Morgadio, Albarino, Rias Baixas, Galicia.

Запечена мида „Сен Жак“ с мус от картофи, акомпанирана от френското Domaines Schlumberger, Les Princes Abbes, Pinot Gris, Alsace от 2005 г.

Сотиран гъши дроб с печени праскови и ванилия, поръсен със счукани бадеми. Виното този път беше италианско Maculan, Torcolato, Berganze, Veneto от 2004.

За основно имаше агнешко филе с рагу от зърна на фасул и гъби или филе от халибут. Рибата беше съвсем леко запечена и съчетанието с диви гъби (Royal Trumpet) и печени sunchokes (на вкус е нещо средно между средата на артишок и картоф) много я допълваше. Виното беше пак испанско – 2005 Oriel, Setena, Terra Alta Blanca.

За финал имаше избор от шест десерта.
Баварски крем с ликьор от бъз, със сорбе от пъпеш и листа от кафир-лайм, динена гранита и сос от хибискус.

При резервация помолете за маса край прозорците, защото танцуващите фонтани на Белажио са незабравима гледка.

(5 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...

Адрес: 2555 Main Street,
St. Helena, CA 94574
USA

Ако отидеш без резервация, чакаш поне 1 час, затова препоръчвам предварителната подготовка на телефон: 1-707-967-1010.

Ресторантът се намира в пределите на The Culinary Institute of America.

В кухнята момчетата изглеждаха несръчни и малко хаотични. Но все пак да не забравяме, че готвачите са студенти в института, и това беше основната причина да го посетим. Твърди се, че кухнята там е основно новаторска.

Супата на деня беше доматена, и е чудесно попадение.

Печен патладжан с козе сирене. Храната като цяло беше по-мазна, отколкото аз предпочитам.

Естествено, като за Wine Spectator Restaurant, виненият лист е невероятно богат, също така може да си донесеш вино, което ще ти отворят срещу 20$ на бутилка от 750мл. и 40$ за двойна. Освен това в Щатите е нормална практика да има шампанско на чаши. За разлика от България, където само в Магнито са помислили за вариант от 350мл. бутилка.

Сьомга със сос от картофено пюре и салата от мариновани краставици и фенел.

Говеждият стек /ribeye steak/ беше поръчан от трима човека на масата и беше проготвено до различна степен, въпреки че уговорката беше друга. Явно навсякъде им е голям проблем да направят няколко стека до еднаква степен на приготвяне.

Обслужването е сравнително бавно, взимането на поръчката им отне 20тина минути, а донасянето на питиетата още 10-15 мин. Сервитьорът изглеждаше да му е първи ден на работа. Американците смятат, че да поискаш доливане на вода, поднасяне на нови хлебчета или маслини, означава лошо обслужване. Основно задължение на сервитьора е да следи да има всичко на масата и непременно да попита „всичко ли е наред?“.  

Въпреки прекрасната обстановка, ресторантът няма баланс между цена и качество. Салатите са между 10-12$, основните 29-34$, а десертите са по 8.5$.

(1 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...

Адрес: 1275 McKinstry Street
Napa, California 94559
USA

Влакът минава през цялата долина Напа до Св. Елена /St. Helena/ и трае 3 часа. Докато пътуваш, можеш да избереш обяд, вечеря или просто да пиеш вино, наслаждавайки се на лозята наоколо. Вагоните са автентични и реновирани от 1915-17 г.

Има два варианта за обяд на влака: единият е да започнеш с предястия на отиване, а на връщане да минеш на основното ядене. Вторият вариант, който ние избрахме, е да обядваш на отиване, а връщането да е на кафе и десерт. Като може да се избере в коя винарна да те остави влакът, за да направиш винен тур, дали в Григич Хилс /Grgich Hills/ или в Домейн Шандон /Domaine Chandon/.

Твърдят, че храната се приготвя на влака, както и че месото, което използват е отглеждано без хормони.

Силно разпространената зелена салата със захаросани орехи, пушено козе сирене и полята с медено-винен сос.

Супата е от тиква цигулка. За мое най-голямо учудване храната, въпреки че се приготвя поне 1-2 ч. преди качването на пътниците, е много вкусна.

Имаш избор между пилешко, свинско, говеждо, риба и вегетарианско ястие.
В случая е печено свинско със сотирани гъби Портабело и смокини. Към всяко ястие има предложение за вино /чашата е между 8-9$/.

Ваниленото крем брюле и повечето десерти се приготвят предварително в Napa Valley Wine Train’s Culinary Arts Center, а се довършват във влака, по време на курса. За съжаление не са нищо особено.

Шоколадов кейк.

Билетите за влака струват между 50-127$ + такси в зависимост от избрания пакет.

Имат специални пакети за Деня на благодарността или за Коледа, когато децата ще могат да се снимат с дядо Коледа например.

(2 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...