Entries Tagged 'Пасарел' ↓

С наближаване на лятото е етествено да предпочитаме вечерята навън. Особено приятно е, ако градината е с много зеленина. В София, за съжаление, изборът е малък. Подбрах си най-любимите. Хубавото на всички е, че няма да те изгонят в 22ч. Както се случва, ако се намират в близост до жилищна сграда.

За мен е важно условие, да няма музика, а да се чуват звуците на природата. В La Capannina чуваш топките от кортовете, но пак е ритмично и релаксиращо.

La Capannina

Клуб на архитекта

Къщата с часовника

Мотто

Всъщност за Мотто не знам как са си издействали градината да работи до по-късно, но и там спират музиката след 22ч.

Последните две предложения са на заведения извън София, но достатъчно наблизо. Много любимо ми е да отидем към 13 ч. и да останем до привечер на сладки приказки…

Ресторант Лебед, Панчарево

Ресторант Chef’s

От там като про-имам снимка ще сложа.

Ресторант Дойран 1

Градината е потънала в зеленина, а масите са достатъчно разстояние една от друга.

(4 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...

Адрес:
София, бул. Дондуков 1, ЦУМ,ет.1, тел. (02) 926 04 27
София, Младост 1А, бул. Александър Малинов 31, Търговски център „Булевард“, ет. 3, тел. (02) 881 01 00.

И в двете заведения през деня е светло и просторно, но вечер твърде приглушават светлините. За лятото градината в ЦУМ е много приятна, с поглед към двора на Министерски съвет. Доколкото разбрах, са подготвили впечатляваща градина и на покрива на търговския център „Булевард“.

Обслужването в Младост за сега е добро, там още е празно и сервитьорите не са претоварени. Докато в ЦУМ избягвам да ходя, защото никога не съм сигурна дали персонала ще е на кеф този ден. Всички заведения на тези собственици имат проблема с обслужването.

Менюто е кратко и стегнато. Както и идеята за седмично предложение заслужава похвала.

Свежата салата с мариновани гъби, овкусена с лимонов дресинг е от седмичното меню.

Салатата със сушени домати и хрупкаво прошуто е поднесена в пармезанова кошница. Всичко е хубаво, но явно бяха свършили прошутото и го бяха заменили с чоризо.

Филето костур го предлагат върху зеленчуково рагу. Нали знаете как някои меса придобиват хладилников дъх след известен престой във фризера? Е, това филе имаше такъв дъх и едното парче беше малко по-сухичко.

Лингуините с морски дарове, пармезан, пресен чесън и вино са много вкусни.

Вечеря за двама излиза около 70лв. без алкохол. Вината са с около 300% надценка, но пък твърдият алкохол е на много добра цена.

(8 гласа, средно 3,50 от 5)
>

 Loading ...

Адрес: 3600 Las Vegas Blvd. S
Bellagio Hotel&Casino
Las Vegas
USA
Phone: +1 877 234 6358

Не знам с кое да започна, дали с картините на Пикасо по стените за $30+ млн., или с двете Michelin звезди.

Обстановката е елегантна, а светлината приглушена (което трябва да извини лошите снимки). Дрес кода изискваше официално облекло, което беше интерпетирано от някои американски посетители като хавайска риза.

Като при всеки ресторант от този клас, в Picasso се набляга на сравнително статично и скромно по обем, но изключително качествено авторско меню. В случая то е френско, повлияно от испанските корени на главният готвач Julian Serrano. Вариантите са два – Prix Fixe, което е четири стъпково на цена $113 и дегустационно пет стъпково меню за $123.

За разлика от основното мено, виненият лист беше с дебелината на „Война и мир“. Предлагат над 1400 вина от различни региони на света с цени между $30 и $16000 за бутилка. Отделно от това, към всяко от двете менюта можеш да си поръчаш т.нар. wine pairing – чаша вино за всяка стъпка, специално избрано от главния сомелие Michael Schwab. Това удоволствие струва допълнително $53 за Prix Fixe и $63 за дегустационното меню.

Ние се спряхме на пет степенното меню с wine pairing. Предложението на сомелието беше изключително подходящо, макар вината да не бяха изобщо скъпи.

Салатата от лобстер с винегрет от ябълки и шампанско беше съчетана с испанско вино от 2006 Morgadio, Albarino, Rias Baixas, Galicia.

Запечена мида „Сен Жак“ с мус от картофи, акомпанирана от френското Domaines Schlumberger, Les Princes Abbes, Pinot Gris, Alsace от 2005 г.

Сотиран гъши дроб с печени праскови и ванилия, поръсен със счукани бадеми. Виното този път беше италианско Maculan, Torcolato, Berganze, Veneto от 2004.

За основно имаше агнешко филе с рагу от зърна на фасул и гъби или филе от халибут. Рибата беше съвсем леко запечена и съчетанието с диви гъби (Royal Trumpet) и печени sunchokes (на вкус е нещо средно между средата на артишок и картоф) много я допълваше. Виното беше пак испанско – 2005 Oriel, Setena, Terra Alta Blanca.

За финал имаше избор от шест десерта.
Баварски крем с ликьор от бъз, със сорбе от пъпеш и листа от кафир-лайм, динена гранита и сос от хибискус.

При резервация помолете за маса край прозорците, защото танцуващите фонтани на Белажио са незабравима гледка.

(5 гласа, средно 3,00 от 5)
>

 Loading ...