Entries Tagged 'Европа' ↓

Адрес: Piazza Eleonora Duse n.4
20122 Milano
phone: +39 02 80688201, +39 02 80688287

Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.

Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.

За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.

Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.

Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.

Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.

Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.

От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.

Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.

Ентрекот с артишок, пържена салвия и кубчета panizza. От снимката се вижда качеството и изпичането на телешкото. Нещата, които приличат на кокали, всъщност са артишок отрязан наполовина. А panizza е полента, приготвена от нахутено брашно.

Black Cod (вид треска), шафранов сос, червено вино и Йерусалимски артишок. Вино е украсата на чинията.

А това е най-ефектният им десерт. Сфера от шоколад с крем-кафе, сладолед и шоколадова подложка. Още се чудя как постигат сферата да е твърда отвън, а вътре да е пълна с течен крем.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.

За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.

Адрес: Не можах да намеря точен адрес, така че ще може да го намерите веднага след рибния пазар.

Това е снимка точно от там. Защо избрахме това кръчме? Преди всичко, че е до пазара, от където взимат рибата. Докато го разглеждах, се чудех, дали не мога да помъкна прясна риба за България.

Няма меню, отиваш до витрината, избираш си и казваш как да ти я приготвят. Повечето риби се казват по същия начин и на турски, и нямахме проблеми да се разберем със сервитьора. Макар, че на повечето места знаеха достатъчно английски, за да може да поръчаме.

Имат разни предястия, като печени чушки, пържени калмари и предлагат само един вид салата. Тези пълнени миди са леко пикантни. Имат много интересен вкус, харесаха ми.

Не мога да кажа, че имаше риби, различни от на нашето Черноморие. Само където цената им е по-ниска. Това е лаврак, гарниран с рукола.

Вероятно кръчмата няма разрешително за продажба на алкохол и са си решили по този начин проблема. Ние се шегувахме, че сигурно не искат Аллах да вижда, че пият. В случая е бира Ефес. Пробвах и Yeni Raki, за тях е като за нас ракията. На анасонова основа е, но не й станах фен.

Вечеря за двама със салата, предястие и риба излиза около 46 лв. Тук оставянето на башкиш не е задължително, но аз препоръчвам да се оставя 5-10%.  Обслужването, навсякъде където бяхме, беше много приятелско.

Адрес: Asmalimescit Mah.
Minare Sokak 1, Beyoğlu
тел. +90 212 252 60 60

Ресторантът го намерихме от Lonely Planet и за късмет се намираше точно зад хотела ни.

Сервитьорът не говореше английски и помоли клиентите на съседната маса да ни превеждат. Разбра се, че има само шишове от дроб, агнешко и телешко, които сервират с мезета. Шишовете на порция са поне 10 и не ги слагат наведнъж, за да не изстиват, а ги носят през десетина минути.

Предполагам всички знаете, че за турците месо означава само агнешко или телешко.

На много места, както и тук, не предлагат алкохол, а ако има е скъп.

Поръчахме от всички видове меса, към които ни донесоха турски питки. Заедно с руколата, джоджена, лука и месцето си правиш собственоръчно рулце. И така докато преядеш.

Към шишовете има чиния рукола, джоджен, магданоз, салата от лук и сумак. Дават и езме, което е лютичка салата от нарязани домати на ситно, лук и чушка, поръсена с черен пипер и сумак.

За десерт този ден имаше кюнефе, което няма нищо общо с това, което предлагат в България. Адски сладко, а същевременно с вкус на леко запечено сирене. Освен толумбичките, това ми стана фаворит от турските десерти.

На излизане реших да направя и няколко общи снимки на заведението, но готвачите като ме видяха, веднага ме поканиха и тях да снимам. Когато им благодарих, веднага ми предложиха да пробвам от шишовете. Трябваше да им обяснявам, че до сега съм яла от тях. Навсякъде ни посрещаха много радушно, а облужването е все едно им отиваш на гости.

Обяд на човек с айрян и шишове е 18 лв., допълнително за десерта 6 лв. На повечето такива места чая и кафето не видях да ни ги таксуват.