Адрес: София, ул. Райко Даскалов”3 , тел. (02) 980 03 98
Всъщност това е ресторантът, в който ходим напоследък. Храната е добра, малко е бедно менюто. Но това е въпрос на гледна точка, може да ходим твърде често.:))
Имат най-доброто брюле в София, чийто вкус редовно сменят и невероятен чийзкейк.
Всъщност мястото много го бива, точно мой стил е. Имам само една препоръка: някои сервитьори да бъдат малко по-любезни и ненадменни. Това последното пък хич не го разбирам.
Снимките, които прилагам са правени от 4г. ми син.
(5 votes, average: 3.2 out of 5)>
Loading ...
10 comments ↓
еми, какво ядете/препоръчваш там?
и защо имаш два идентични блога, а не пренасочиш единия към другия?
салатата от рукола според мен е много добра. таратора е интересен. всичко др. е въпрос на вкус. ааа и естествено брюлето - превъзходно.
а за блоговете, щото ники не иска да ми помогне, а аз съм лаик още. споко и това ще оправя. прохождаща съм още.
менюто наистина е бедно, но аз това не го намирам за минус. обичам точно такива менюта. според мен, това означава, че е мислено какво да се сложи вътре.
опитах зелената салата с пармезан. слаба работа. един пармезан не прави една зелена салата принцеса. подправките са тези дето го правят.
ребрата. много добре направени, крехки. и ако не беше измисления сос в който имаше захар, щеше да е перфектно.
обслужването беше перфектно. може би попаднахме на най-старателния сервитьор, който приличаше на сервитьор “стара генерация”, но определено претърпял upgrade. стараеше се, грижеше се, не досаждаше.
най-големия минус на това място е, че ако стоиш повече от 30′, после миришеш на цигари. отвратително.
друг минус - музиката е прекалено висока. не може да седиш облегнат и да чуваш събеседника си.
еми, пълни още, блога е супер.
пък аз пробвах едни пилета, овъргаляни в билки и гарнирани с портокал. ядат се, не бих казал впечатляващи, но е добър избор. другите да кажат за десерта - двама пробваха едно като пита с млечен крем или филаделфия и пресни плодове, в случая нарязани банани.
наистина сервитьорът ни беше любезен, внимателен и ненатрапчив.
Аз пък, както знаеш, макар и трудно, успях да сдобия постно (за пости) ядене. Постараха се да ми намерят/направят, което е плюс. Друг плюс е, че беше вкусно.
данке вери шойн за което.
Най-големият минус, който съм виждала там е абсолютно отвратителното им вино с марка Brasserie. Дано да сменят този, който го пълни, ако вече не са. Брр.
бтв: ура! това е един от най-полезните блогове сред тези, които ще чета, де.
Тиквената супа е 6
Даже взех списъка с подправките 
Сервитьорите се държаха изключително мило. Много ми беше комфортно и релаксиращо, ще отида пак :))
Телешкия стек е феноменален. Сушито в неделя също, пробвай мису супата. Градината в добро време прави Брасери идеално място за кафе / следобедно мохито, особено след разходка през книжния пазар на Славейков.
Не съм съгласен за “домашното” вино, за мен е предпочитания избор винаги. Роси, да не си отворила кофти бутилка?
А що се отнася до богато/бедно меню, въпросът, Еми, е принципен (а това се очертава като един дълъг “пост” :-))) Първо, не бива да се използва термина “бедно”, щото е натоварен с отрицателен смисъл, който май не влагаш, щом ти харесва? Минималистично мисля е по-точно, но то си е философията на ресторанта. Второ, елемента субективизъм. Бедно е меню, в което липсва избор. А избора зависи отчасти и от клиента. И в ресторантите с най-отрупани менюта, няма да намеря супа По Чо - бедно ли им е менюто? Или в сръбски ресторант със 100 вида скара, ако ми се приядат пролетни рулца? Брасери предлага риба, червено и бяло месо, и някоя екстра според сезона - я агънце, я зайче. И паста. Важното е как са сготвени. А там - достатъчно добре, за да ме накарат всеки път да се поколебая между поне две неща, но никога и да прекарам полвин час в четене - време, което предпочитам да прекарам в а) зяпане по красиви девойки, или б) зяпане по котките дето търчат по зидовете, или в) в безцелни разговори. Ако на всяка цена трябва да чета, примерно са ми опрели горелка за брюле у челото, предпочитам да чета нещо по мой избор. Точно за такива ситуации си нося винаги едно джобно издание на любимата си азърбейджанска поетеса (Мекхсети, 12-ти век). С две думи, дългите менюта са убиец на атмосферата.
Трето, дългите менюта депресират, особено такива като мене. Извинявай, ама докато стигна до края на супите, вече съм забравил салатите. Аз не мога да помня повече от три неща, и едното винаги е адреса, а второто - името ми. За в случай, че ме спре някоя убийствена кака и каже: “Здравей, малкия, как се казваш, айде у вас?”… Така че ми остава едно слотче празно само. Към дългите менюта трябва да си ходи и един бележник с моливче, да си водя записки. Да не говорим, че винаги се поражда един страх, че съм пропуснал нещо, което може би е най-вкусното. Параноята ми, както можеш да отбележиш, си е мой проблем… Но въобще, съвременият човек е обременен с премного избори - и тия дето правят нещата прости и лесни (но приятни), са нашите нови “спасители”. Да не говорим кви пари правят. Пример - Епъл.
Четвърто, всеки готвач може да направи 1001 ястия, но едно от тях прави най-добре. И без номера “всичко е хубаво” - това като го чуя от келнер, в главата ми веднага изскача един диалогов прозорец “Do you want to permanently delete the бакшиш for this waiter?” и има само едно копченце - ОК. Пък и как аргументираш готвач, който няма мнение кое е по-хубаво и кое по-не? Тъй че готвачът, който си е направил труда, от всички ястия да избере едното, за което има най-добрите продукти за седмицата, и което готви най-добре, и ми го каже ясно и без заобиколки, хвала му.
Пето, ресторант с 20 маси, които се превъртат 1.5 пъти дневно (средно статистически за слаби и силни дни), с по 3 души на маса средно, с по 3 ястия на човек, ще рече 270 ястия. Обаче от тия 270, голямата част (примерно 65%) са концентрирани в 5-6 ястия (познай: шопска, овчарска или зелена салата, свинска или телешка пържола, ей такива…). Следващата група от най-често поръчвани 20 ястия се викат в 25% от случаите. И ако ресторанта има примерно 200 ястия в менюто, излиза че по-екзотичните 174 от тях им излиза късмета веднъж на седмица (на всеки 6,4444 дни ако трябва да сме точни). Тъй като едно ястие се прави рядко от една “доза” продукти, или - все тая - ресторанта не зарежда само продуктите за една порция, ами да речем за 5-6, то тогава шанса да удариш пресни продукти в ястието си е мижав. Най-вероятно агънцето, чиито глазирани ребърца надничат измежду марулката от чинията ти, ако би било живо… щеше да е дърт и миризлив овен, който да ръга някоя жална овчица точно в момента. Мисли за това следващия път, като си поръчваш агнешко по Гергьовски! И, между другото, к’ви са тия агнета дето се предлагат есенно време? Аз съм гледал овце, и гарантирам - една уважаваща себе си овца е много пунктуална по отношение на сексуалния си календар. Времето за агнешко по Гергьовски, е… Гергьовден. Исусе, каква изненада. Също така си има време за повечето други добитъци, риби и зеленчуци. Освен ако не ти пука дали са от развъдник. Или са престояли в криогенна камера последните 8 месеца. Или са направени от полипропилен. То все тая.
Шесто, всички претрупани менюта са вариации на няколко ястия, само с пермутации на един от (страничните) компоненти. Пример - зелена салата с яйце, зелена салата с грах, зелена салата с моркови, зелена салата с яйце и грах, зелена салата с грах и моркови, и т.н. Аре няма нужда. Ако ми се иска нещо към зелената ми салата, ще си кажа, и в добрите ресторанти ще си направят труда да ми угодят. Тва да не е МакДоналдс? Ще ми резнат един морков, кво толкова. А пък като почнат да ги кръщават с едни екзотични имена, да ти се доплаче. Честно, пробвай в Сан Салвадор да си поръчаш салата Сан Салвадор (зелена, с яйце и кориандър).
В резюме: по-малко е повече. Ако не можеш да си събереш мислите на 2 страници макс, не отваряй ресторант. И не поствай (като мен).
Еми, извинявай. Ако те дрънкат за хостването на блога на размер по нарастваща тарифа, вече си в горната скоба. Обади се, ще те черпя едно мохито в Брасери.
П.С. Не съм ходил в Сан Салвадор, това беше “образовано допускане”. Ще рече, стрелям напосоки, ама разчитам на образованието си да ми помогне. Това ще е първия случай
[...] си поръчате “шопска салата” в бистро Brasserie получавате срязан на 3 домат, с краставица в срязаното. [...]
Не мога да повярвам, че още не е споменат най-прекрасният (по мое мнение) десерт: Мохито Чийзкейк! Това е малко парченце от рая и с всяка хапка усещането става още по интензивно. Това лято опитах и диненото гаспачо което определено беше изненада в положителен нюанс. Горещо препоръчвам Brasserie!
Аз мисля че освен добрия му дизайн и чийзкейка Brasserie няма с какво да се похвали. Пробвал съм цялото меню - гръмки имена, безвкусна и безидейна храна.
Leave a Comment