На 04.02 се проведе церемонията по връчване на наградите в конкурса организиран от списание Бакхус и Чивас Регал в зала Rainbow Plaza.
Адрес: гр. София, ул. „Атанас Дуков“ № 29.
По време на гала вечеря, освен да се раздадат наградите бяха представени шест от най-добрите готвачи на България. Излизането им на сцената беше в стил началото на Iron Chefs. Обаче не бяха предвидили, че гостите най-близо до подиума щяха да се задушат от дима.
Мариян Бориславов, шеф-готвач на ресторант Rainbow Plaza, откри вечерта със салата от рукола, кълнове и хайвер от пъпеш, с прошуто и ленти пармиджано. Хайверът от пъпеш беше много ефектен.
Готвачите подготвят чиниите със салати. На мен лично много ми хареса комбинацията на рукола с кълнове ряпа и лук.
Петър Михалчев е суши и сашими мейкър в ресторант Sasa. Алтернативният младеж с татуировки по врата, направи омлет със змиорка и морска тиква, салата с морско зеле и суши сандвич. Към сушито ни предложиха Perrier Jouet Grand Brut, Шампан, Франция.
Ивелина Иванова, шеф-готвач на сп. Меню, приготви трио от сьомга със скариди, аспержи и пяна от нар. Виното беше Graffigna Centenario Malbec Reserva 2006, Мендоса, Аржентина.
Тъй като храна беше направена доста доста преди да се сервира, пяната от нар беше изсъхнала.
Мариновани с мед и канела патешки гърди, крем от печен чесън, тортички от пащърнак, сос с анасон и еспума от черен трюфел от Велин Великов. Той е шеф-готвач на ресторант Мусала Палас. Фаворитът ми за вино беше Terrunyo Carmenere 2005, Чили, 93 т. от Робърт Паркър.
Димо Димов, шеф-готвач на Cult Gourmet Catering, беше приготвил филе от елен с чипс от салвия и пяна от бял трюфел с гъши дроб, корнет от печена целина и мус от кестени. Като вино беше Jacob’s Creek, Shiraz-Cabernet Johann 2001, Австралия, 92 т. Wine Spectator. Това вино е било внесено специално за вечерята и го няма по магазините.
Най-добре представилия се беше Андре Токев, шеф-готвач в ресторант Къщата с часовника, с невероятния сладолед от омар, гарниран с вариация от цитрусови плодове и ананас. Към него вървеше Chivas Regal 12 y.o.
Много се радвам, че ресторантът-победител е Мусала Палас. Победителите в останалите категории може да видите на www.bacchus.bg.
Организацията на вечеря в такъв размер е трудна и Емил Коралов се беше справил много добре. Има само няколко детайла, по които е добре да помислят другата година. Единият е продължителността на вечерята. Започна в 20:30 и свърши след полунощ, част от хората си тръгнаха преди десерта. Другото само Андре беше предвидил. Храната трябва да бъде приготвена доста преди слагането й по масите.
Куверт на човек: 160 лв.














3 comments ↓
Печен вятър на скара с половин филийка без хляб. Това ако е ядене, аз съм каратист! Писна ми от лиготии и изгъзици. Извинете, че не съм достатъчно изтънчен и не разбирам нищо от храна!
здраво фенове ,здраво Еми.незнам дали господин Иво разбира от храна верятно да,от храна всички разбират,както и от футбол и медицина,но в това шоу закоето госпожица Еми говори ,според мен иде реч за първи стъпки в кулинаризма а това е по различно понятие от наяждане или хранене в най общ смисъл.верятно и в Бг има вече хора които предпочитат подобни от снимките кулинарни изпълнения, пред фасул,качамак или кисело зеле със свинско ,а и верятно има такива които консумират вина подобни на тези които Еми е споменала ,струващи от €40-200 ботилката,а между другото от санпанското за което се споменава има и наистина доста скъпи от €300 до 2000…но както и по преди споменах в този блог ,но в един друг ресторант,безмисленно е клиент който не е консумирал по рано подобни елексири да си поръчва толко скъпо вино,ако няма нужният опит така или иначе няма да оцени качествата,друг е въпроса ако такова вино ти се сервира безплатно като на това шоу.вече има и заможни клиенти и в Бг за които кулинаризма е прятно изживяване моменти в приятна обстановка,с красиво изглеждащи малки хапки в още по красиви чинии, с красиви прибори и естетически чаши от които опитваш наистина качествено вино или твърд алкохол,неща много приятни и несравними с удоволствието да се надуеш до пръсване с баници,биуреци,толунби,милинки и боб,кебабчета ,куфтета и т.н.искам да ме разберете правилно ,от собствен опит занам колко е приятно да изядеш една хрупкава пизза допълненан с ледено студена бира в ранните часове на деня,след като си опитвал вечерта подобни на тези завързани и малограмажни кулинаристични изпълнения,заливайки ги с високо качествени вина,калвадоси или сингъл малтови уискита завърщвайки партито с джин тоник или канпари сода,и не е лошо че има подобни опити
да се прескочи традиционалното в Бг кухня и бит но едва ли тази промяна ще е доста осезателна при положение че още се прави кисело зеле по домовете и затварят буркани с компоти или месо по селата.но това е хубава промяна или поне начало на някаква промяна,която за господин Иво може да е снобизъм и безмислие но според мен не е точно така ,медала винаги има 2 страни нали??.разбира се друг е въпроса за формата на това мероприятие,както и детайлите в него което е най важното в случая ,доста по важно разбира се от това да се извади за дегустация някакво скъпо вино или такова оценено по някаква скала с много или максимален брой точки.за качеството на харната Ели е споменала,аз бих добавил това че от сникмките се вижда че готвачите има много още какво да учат,порциите не изглеждат никак добре ,дано поне са били вкусни…за чиниите и чаши също критика- не са най подходящи,да не говорим за обстановката/дано се лъжа/..но според мен това е добро начало,колкото повече такива опити толкова по добре за нас клиентите и ние има какво да се учим разбира се.бон апети
Много пъти съм се притеснявала пред хора, за които домашното вино е най доброто и вратната добре препечена пържола е най добрата храна.Обичам говеждо полусурово, скариди, масло, хубаво вино и т.н.,радвам се на молекулярата кухня. Харесвам обгрижената и обмислена храна. И някак реших за себе си да не премълчавам повече пред агресивното обвинение в снобизъм Трябва да се чувствам виновна, че съм четвърто поколение, което не прави домашно вино, защо? (повод ми даде първия коментар)
Събитието беше талантливо и деликатно решено, да имаше някои пропуски, точно както ги описвате Вие,Ели.Но за мен това е пътят-платена седяща везеря в добре решена среда.
You must log in to post a comment.